Агата Кристи
В хотел Бъртрам
(книга 10 за "Мис Марпъл")
Глава 1
В сърцето на Уест Бнд има много тихи кътчета, непознати почти на никого, освен на таксиметровите шофьори, които минават по тях с вещината на експерти и пристигат триумфално на Парк Лейн, Бъркли Скуеър или на Саут Одли Стрийт.
Ако завиете по една непретенциозна улица до парка и след това свиете още един или два пъти наляво и надясно, ще се озовете на тиха уличка, от дясната страна на която се намира хотел Бъртрам. Хотел Бъртрам е тук отдавна. По време на войната няколко къщи вдясно и малко по-надолу вляво от него бяха разрушени, но самият Бъртрам остана непокътнат. Разбира се, той не можа да избегне драскотините, синините и белезите, както биха казали жилищните посредници, но с една разумна сума беше възстановен до първоначалния си вид. През 1955 година той изглеждаше точно както през 1939 — величествен, скромен и скъп.
Такъв беше хотел Бъртрам, посещаван дълги години от висшето духовенство, овдовели аристократки от провинцията и момичета от скъпите пансиони, които се връщат вкъщи за ваканцията. („Толкова малко са местата в Лондон, където едно момиче може да отседне само, но в Бъртрам е съвсем нормално, разбира се. Ние от години отсядаме там“.)
Естествено бе имало много хотели като Бъртрам. Някои все още съществуваха, но почти всички бяха почувствали полъха на промяната. Те трябваше да се модернизират, за да обслужат една по-различна клиентела. Бъртрам също трябваше да се промени, но това бе извършено толкова умело, че въобще не се забелязваше от пръв поглед.
На стълбището отвън, водещо до голямата въртяща се врата, стоеше нещо, което на пръв поглед изглеждаше като фелдмаршал. Златни еполети и ленти на медали украсяваха широк мъжествен гръден кош. Държанието му бе безукорно. Той посрещаше хората с нежна загриженост, когато се измъкваха с ревматично затруднение от някое такси или кола, придружаваше ги внимателно нагоре по стъпалата и ги насочваше през безшумно въртящата се врата.
Ако за пръв път посещавате хотел Бъртрам, при влизането си вътре ще почувствате вълнение, че се връщате в един изгубен свят. Вие отново сте в Англия на крал Едуард.
Разбира се, хотел Бъртрам имаше централно отопление, но това не се забелязваше. Както винаги е било, в обширния централен хол се намираха две величествени камини, а до тях стояха две големи медни кофи, пълни с подходящи по размери въглища, и блестяха така, както са блестели, когато са ги лъскали прислужниците по времето на Едуард. Навсякъде се виждаше червено кадифе и се усещаше плюшен уют. Креслата не бяха от нашето време и епоха. Те се намираха доста над равнището на пода, за да не се измъчват при ставане старите дами, които имаха ревматизъм. Седалките не бяха като тези на много от модерните и скъпи столове, достигащи наполовина между бедрата и коленете и предизвикващи болки у страдащите от артрит и ишиас, а бяха съвсем друг модел. Имаше и изправени и наклонени облегалки, които бяха и с различна ширина, за да задоволяват и слаби, и пълни. Общо взето в Бъртрам можеше да се намери удобен стол за хора едва ли не от всякакви размери.
Тъй като беше време за чай, холът бе пълен. Не че той бе единственото място, където можеше да се пие чай. В хотела имаше всекидневна, пушалня (по някакви тайни съображения запазена само за мъже), където огромните кресла бяха от най-фина кожа, две стаи за писане, където можеше да влезете с близък приятел и да си побъбрите спокойно в някое тихо кътче или дори да напишете писмо, стига да искате. Освен тези приятни останки от Едуардово време, в хотела имаше и други места, не съвсем открити, но известни на тези, които ги желаеха. Имаше двоен бар с двама бармани — един американец, който караше американците да се чувствуват като у дома си и им осигуряваше бърбън, уиски и различни коктейли, и един англичанин, който се занимаваше с шери-брендитата и Пим1 и разговаряше вещо за участниците в Аскът и Нюбъри с мъжете на средна възраст, които отсядаха в Бъртрам за по-сериозни надбягвания. За онези, които пожелаваха, имаше и една стая с телевизор, скрита в далечен коридор.
Но големият хол беше любимото място за следобедния чай. Възрастните дами с удоволствие наблюдаваха кой влиза и кой излиза, разпознаваха стари приятели и коментираха колко са остарели. Американските посетители наблюдаваха омагьосани как титулуваните англичани слизат за своя традиционен следобеден чай. Защото следобедният чай беше нещо типично за хотел Бъртрам.