Прибра се в къщи, скапан и съсипан. Влезе в банята си и се изкъпа, като през цялото време се оглеждаше за невидима заплаха. След като не се случи нищо, той излезе от банята, отиде в спалнята се отпусна на леглото си.
И тогава усети присъствието в стаята!
Лъхаше хлад, усещаше се смразяващо излъчване на нещо незримо. И изведнъж, като студена зловеща сянка, от нищото се появи Луи Де’лакроа!
Франсоа опита да се изправи, но се оплете в завивките и събра чаршафа си на топка. Гледаше с изцъклени от страх очи към материализиралия се покойник, който сякаш бе обвит от слабо белезникаво сияние. Устата на доктора бе полуотворена в неподвижна гримаса, изразяваща неописуем ужас.
Някъде отдалеч, от дълбоките дебри на ада, до ушите на Франсоа долетя смразяващ екот: „Ще ти отмъстя! Ще потърся възмездие!“
— Помооооощ! — отчаяно крещеше Франсоа. — Не ме убивай, моля те! Не ме убивай! Ще направя каквото поискаш! Ще призная пред полицията! Само не ме убивай! Моля те!
Луи изчезна така, както бе дошъл. Секунда след това докторът усети силен болезнен удар в стомаха. Наведе глава и видя, че кръвта му шурти като гейзер. Хвана се за корема, но в този миг сякаш някой раздра шията му с остър предмет. За миг белите завивки около него придобиха аленочервени краски.
— Не… — успя да викне Франсоа, но звукът идващ от гърлото му бе слаб и немощен.
Зашеметяващ удар в гърдите го отблъсна така, че той се прекатури и падна на пода, оставяйки по леглото кървави следи. Усещаше силен задух, чувстваше изтръпване по крайниците си. Вече не можеше да крещи за помощ, нито можеше да се изправи, защото не владееше тялото си. Всичко около него започна да се върти, чувстваше, че лети, че се рее някъде из пространството.
Той умираше! Разяреният дух бе получил своето възмездие!
$orig_title=Възмездието
$type=shortstory
$year=2011