Взех едно дърво, а татко хвана някаква овчарска гега и започнахме да удряме врага. Обаче той изобщо не се предаваше, сякаш не усещаше ударите по себе си, а вилнееше и ни блъскаше един по един. В очите му се четеше нещо като бясна, дива омраза, а сатанинските му ревове, които сега ми се струваха просто оглушителни, допълнително респектираха всички участници в безмилостния бой. Имах чувството, че се борехме със самия дявол. Видях, че и татко с гегата, и чичо, който беше взел едно дебело дърво, налагаха шопара по главата. Той пък от своя страна се обърна и така блъсна татко, че той полетя назад и се удари силно в зайчарника. След това се обърна, захапа леля за горната дреха и я замята в калта. Аз го посрещнах с дървото, но в отговор получих страхотен ответен удар по коляното, като се преметнах акробатически над подивелия враг… Битката беше люта и жестока.
Всичко спря изведнъж! Чуваха се само уплашените писъци на леля и на майка, както и звуците, издавани от другите животни в двора. Накуцвайки, Порки започна да се прибира бавно към кочината. Видях, че всички бяхме оцапани с кал. Аз имах няколко драскотини по ръцете и ме болеше лявото коляно, по мръсната глава на Иво червенееше прясна кръв, татко имаше следи от зъби и по двете ръце, леля и чичо също се бяха сдобили с няколко драскотини. Най-пострадала беше майка — прасето я беше удряло и хапало почти навсякъде, десният ѝ крак и лявата ѝ ръка я боляха силно, а по бузата ѝ имаше голям прорез.
Към пет часа аз, татко, чичо и Иво отидохме в кочината и заклахме Порки. Мислехме, че ще имаме големи трудности с това лудо прасе, но тази тягостна процедура мина изненадващо леко — не по-различно от предишните свине, които бяхме клали.
Традицията при нас беше такава — татко и чичо колят и дерат животното, а аз и Иво им помагахме и пренасяхме месото в къщата, където го поемаха майка и леля. Клането на животно, особено на прасе, тачехме като празнично събитие, особено след като знаехме, че известно време щяхме да ядем свинско в комбинация с най-различни гозби. Вечерта след събитието майка винаги правеше свинско със зеле, а на другия ден всички — нашето семейство, леля, чичо и съседите — се събирахме под навеса, хапвахме мръвки и пиехме вино до късно.
А тук насладата трябваше да бъде по-голяма, имайки предвид събитията през деня. Радвахме се, че се отървавахме от това лудо прасе, от бесните му пристъпи и от сатанинските му звуци — макар че скоро нямаше да можем да се отърсим от страховитите спомени. Бяхме убедени, че след заколването на шопара всички лоши неща ще свършат, вярвахме, че отново ще се възцарят спокойствието и хармонията — които властваха при нас до преди пристъпите.
Но за огромно наше съжаление не бяхме прави. За огромно наше съжаление страшните събития не свършваха тук. Дори напротив — те тепърва ЗАПОЧВАХА! В сравнение с това, което ни предстоеше да преживеем, отминалите случаи бяха като леки погалвания с кокоши перца!
Още по време на клането забелязах нещо странно. Кокошките, които обикновено щъкат нахално около нас и пият кръвта, стичаща се от закланото животно, този път е бяха изгубили някъде и изобщо не се вясваха. Кучето, въпреки че бе пуснато, се бе свило до къщурката и по изражението на лицето му се четяха апатия и меланхолия. Когато аз му хвърлих парче месо, то дори не го помириса, а заскимтя жално и влезе в къщурката си. В съседната кочина свинята и прасенцата грухтяха напрегнато и неспокойно.
Дадохме няколко къса месо на Иво и го пратихме при ветеринаря за изследвания. След като той се върна, ни каза:
— Гори тъкмо беше тръгнал за града. Обеща ми, че ще се обади, след като станат готови изследванията.
Бяхме разфасовали месото и чакахме. В седем часа ветеринарят се обади и ни съобщи, че не са открили никакви зарази и че месото е напълно годно за ядене.
Това означаваше, че трябва да се започва с приготовленията.
Към девет вечерта всички се спотайвахме вътре в къщата. В антрето се вареше свинско със зеле в тенджерата под налягане, а ние се намирахме в другата стая, където гледахме филм — който беше много интересен и се бяхме пренесли в действието му. Изведнъж откъм антрето се чу страхотен ГРЪМ, от който къщата буквално се разтресе! Когато отворихме вратата, ахнахме от изумление — навсякъде по стените, по шкафовете, по мивката, по телевизора имаше пръски и остатъци от месо и зеле. А върху котлона на печката тенджерата под налягане се беше разцепила до такава степен, че приличаше на голямо метално цвете. Над нея таванът се беше пропукал леко, а по пода се търкаляше капакът. Първа заговори майка: