— Не съвсем — възрази Карлисъл. — Виж например този кръст на върха на короната. В него бе гравирана християнската монограма, която Константин бе заповядал да се изрисува върху щитовете на неговите войници.
Сара знаеше, че има две версии за причината Константин да вземе такова решение. Едната, според християнския хронист Лактаитиус, бе че Константин получил в съня си нареждане от Бог. Малко по-различната версия, представена от самия император на Еубезиус, разказваше, че по време на една битка на небето се появил знак с надпис „Завладявай в името на този знак“. Какъвто и да бе произходът му, Сара не бе изненадана, че управникът е наредил да вградят този символ в короната.
— Какво му е на кръста? — изръмжа Ноа, който очевидно не се бе трогнал от обвиненията.
— Той определено не е от четвърти век. По това време не са използвали метода на запояване.
Сара се наведе напред, внезапно заинтригувана. Трябваше да признае, че в бързината да измъкне короната от подземието, не я бе разгледала внимателно.
— Прав сте.
Ноа бе меко казано недоволен от забележката й.
— На чия страна си, в края на краищата?
Сара за момент не му обърна внимание.
— Деветнайсти век, нали? — попита тя Карлисъл.
Той кимна.
— Бих казал, госпожице Медисън, че тук имаме още една купа на Роспильози.
— Но аз мислех, че той се е занимавал единствено с ренесансово изкуство.
— Очевидно в този случай е направил изключение. Погледнете този дракон. Виждал съм точно такъв върху бокал, за който е доказано, че е фалшификат от Вастърс.
— Какво по дяволите е купа на Роспильози? — намеси се Ноа. И кой е този Вастърс?
Сара описа с пръст бълващия огън дракон.
— Купата на Роспильози в продължение на години е била едно от съкровищата на музея на изкуствата „Метрополитън“. Датирана е към хиляда и петстотната година и е била приписвана на скулптура и златар Бенвенуто Челини. След време се появили съмнения дали действително Челини е изработил купата, но тя е продължавала да се смята за шедьовър на ренесансовото изкуство. Всъщност, една публикация на музея я описва като разкриваща езическото великолепие на Ренесанса.
Ноа замислено огледа короната.
— Но се е оказала фалшификат?
— Преди около седем години един от уредниците на „Музея на Виктория и Албърт“ в Лондон откри работни чертежи за изработването на нови ренесансови проекти. Всички те обаче са от деветнайсети век и са от един германски златар на име Райнхолд Вастърс. Музеите в цял свят започнаха да изследват ренесансовите си експонати, търсейки фалшификатите на Вастърс. Бяха открити няколкостотин. Купата на Роспильози бе между тях.
— И той е направил копие и на короната?
— Така се оказва — отсече Карлисъл.
— Значи не струва нищо — простена Дан.
Сара Поклати глава.
— О, не — възрази тя. — Златото и скъпоценните камъни сами по себе си струват цяло състояние, да не говорим, че Вастърс напоследък е станал доста скъп. Едно негово творение наскоро се продаде за много добра цена.
— Шейсет хиляди — подсказа й Карлисъл услужливо.
Сара му благодари с усмивка.
— Точно така. Започнал е да става много популярен — увери тя Ноа и Дан. — Всъщност, би трябвало да сте доволни. — Очите й светнаха, докато оглеждаше изящната резба на короната. — Винаги ми се е искало да видя някое от творенията на Вастърс.
— Забравяш само едно нещо — напомни й Ноа.
— И какво е то? — попита тя разсеяно, докато погледът й се насочи към един инкрустиран смарагд. Колко би й се искало да покаже тази корона на своите студенти!
— Турското правителство утре организира пресконференция, а на нас все още ни липсва една корона.
Тя се изправи и го погледна изненадано:
— Не е ли това короната, която е била открадната?
— Боя се, че не — отговори Карлисъл вместо Ноа. — Автентичността на откраднатата корона вече е установена.
— Вастърс е успял да заблуди и най-добрите експерти — възрази Сара.
— Това не е онази корона, госпожице Медисън — настоя служителят на Държавния департамент.
— Направо невероятно — измърмори тя. — Какви са шансовете две корони в една и съща седмица да се появят във Феникс?
— Това трябва да е Тейлър — изведнъж се сети Ноа. — Той е организирал покупката. Сигурно междувременно е извършил размяната.