Продължавах да мисля за Англичанина. Как Луиджи е разбрал за него? Запекох парчетата пилешко в качествен зехтин и, когато станаха готови, ги запържих с лук в същата мазнина, за да съм сигурна, че е запазен целият аромат на птицата.
После добавих магданоз, малко ситно нарязани домати, сол, черен пипер и дафинов лист. Върнах парчетата пилешко в тенджерата и ги оставих да къкрят.
Луиджи имаше шпиони в Палермо, това беше ясно, но не вярвам, че ги е пратил да ме следят. Не представлявах интерес за мафията.
Нарязах на тънко пилешките карантии с остър готварски нож. Колко харесвах деликатното усещане на черния дроб между пръстите си. Запържих го в краве масло със сърцето и воденичката и те придобиха омаен аромат, който принуждаваше минувачите по улицата да притварят очите си и да разширяват ноздрите си.
— Може да е курва — чух господин Манзини да казва под моя прозорец, — но знае как се готви.
Може би моята гледна точка не беше правилна. Може би те се интересуваха от Англичанина. Не мога да си обясня защо тази мисъл ми хрумна и ме завладя, докато изсипвах прясна наденица в пушещото масло и гледах как се бълбука. Добавих малко червено вино и пресен доматен сос, сол и стрит пипер. Сложих малко повече пипер, защото съзнанието ми беше заето от това предположение, а китката ми продължи да върти мелницата. Но моите умения бяха такива, че успях подсъзнателно да спра, преди да е станало прекалено люто.
Обвих стените на съда с тесто. Въпреки че бях обсебена от Англичанина, трябваше да призная, че не знаех почти нищо за него. Сложих слой пилешко месо в пастата и поръсих с малко канела и малко захар.
Нямах причина да предполагам, че е замесен с мафията, но тази мисъл продължи да ме терзае. Просто обясняваше нещата.
Последва слой наденица. Повече канела. Ммммм. Прекрасен ароматен прах. Той ми каза, че е учен, но какво всъщност означава това? Пилешки дреболии. След това пиле. После наденица. Отново дреболии. Изведнъж се изпълних със страх.
Залях отгоре с доматен сос и разстлах капака от тесто върху ястието. След това запечатах краищата с пръсти, които потапях във вода и пъргаво защипвах тестото.
Защо съдбата е толкова жестока към мен сега, когато отново открих любовта, закъсняла в моя живот? Може ли този човек да бъде свързан с la famiglia. Въпреки че съм родена със зъби в устата си, бях прокълната с лош късмет.
Преди да сложа пастициото в горещата фурна, с ножа направих разрез отгоре, за да се освобождава парата и да го залея с разбит жълтък по-късно.
Седнах на масата и погледнах през прозореца. Той беше там, някъде, не много далеч. Душата ми някак си се протегна към него. Познавах опасностите. Със сигурност нямаше да последвам съвета на мама и да сложа край на връзката, но трябваше да се пазя.
ПЕТА ГЛАВА
Нашите кулинарни уроци продължиха през това славно лято, макар и във вилата, а не в моя апартамент. Намесата на баба Фрола и клюките на съседите не ми даваха мира и се страхувах, че буйният нрав на Англичанина може да ги провокира да направи нещо ужасно, ако изобщо някога отново стъпи вкъщи.
Времето беше идеално. Горещи нажежени дни и топли страстни нощи — време за готвачи и любовници. Продукцията на пазара вече беше най-добрата: всичко бе узряло от силното слънце, разнасяха се богати аромати, по-остри миризми, а цветовете бяха по-ярки отколкото когато и да било.
Беше точното време, реших аз, да се направи strattu, страту', традиционното доматено пюре, което се приготвяше на открито и се срещаше само в Сицилия. В наши дни трудното му приготвяне възпира всички да се заемат с него, но не и най-отдадените на кулинарията готвачи. Не бях правила доматено пюре от както бях момиче във фермата и мислех, че това ще бъде добро обучение за Англичанина, който, струваше ми се, беше твърде нетърпелив, за да стане истински сицилиански готвач.
Той се оплакваше на висок глас, тъй като трябваше да носи цял чувал с узрели домати от пазара „Вукириа". Те бяха почти флуоресцентно червени от топлината на слънцето, преливащи от сокове. От тях се разнасяше невероятният аромат на парфюма им: топлина, слънчева светлина, плодородна земя, лято, дъжд. Англичанина бе придобил същия цвят, докато се мъчеше да се изкачи с чувала на гърба нагоре по хълма до вилата, и ругаеше силно.
Вдигна още по-голяма врява, когато го накарах да ги нареже и да ги прекара през фината мрежа на ситото, за да отстрани ципата и семките. Седя на слънце в продължение на часове, нахлупил небрежно шапка, и пресоваше доматите върху дървена бъчва. Нито една семка не трябваше да попадне в сместа, която проверявах често.