След като рибата беше добре напълнена с чесновата смес, я сложихме в тиган с лук, който вече беше омекнал. Домати, бял винен оцет и риган бяха добавени, и докато ястието се готвеше, изпълваше въздуха със смесица от разкошни аромати. Този опияняващ коктейл провокира страстите на гладните и нетърпеливи готвачи.
— Ще забележите колко по-вкусна е храната след правенето на любов, госпожице — отбеляза Англичанина, все още легнал гол върху каменния под в кухнята. Опипваше пространството около себе си, докато се опитваше да намери моята рокля, която незнайно как се беше изгубила в боричкането и спешността на момента.
Беше прав, разбира се. Рибата тон по сиракузки беше най-добрата, която някога съм опитвала. Когато затворя очите си все още мога да си припомня вкуса на рибата от онази нощ и устата ми се пълни със слюнка.
В края на втория ден, когато доматеното пюре придоби истинския си вид на дебела, суха кал, показах на Англичанина как трябва да го затворим плътно в буркани и да го залеем с олио и сол, и покрием с муселин. Ако го увием внимателно, ще издържи така до зимата. Наредените на рафта в кухнята буркани ми донесоха такава радост, сякаш отново си бях у дома.
Когато впоследствие седнахме пред планината от паста с аншоа и галета, Англичанина трябваше да признае, че всички усилия се бяха оправдали: той никога не беше опитвал толкова вкусен сос.
ШЕСТА ГЛАВА
Прекарвах цялото си свободно време с Англичанина — аз го запознавах със сицилианската кухня, а той с тайните на спалнята. Все пак, аз не пренебрегвах задълженията си в библиотеката.
Една вечер, към края на юли, винаги непоносимо лепкав месец в Палермо, бях дежурна до късно. В библиотеката бяхме само аз и Крочифисо, портиера. Той слушаше коментар на футболен мач по радиото в малката си будка.
Както казах, в библиотеката нямаше читатели. Студентите бяха във ваканция, а редовните читатели вече се бяха прибрали у дома. Беше тихо, точно както харесвам, и можех да се заема на спокойствие с подреждане на рафтовете. Понякога ми доставяше удоволствие да помагам на по-младите от мен момичета по този начин: в края на краищата и аз бях започнала така.
Англичанина беше напуснал града за няколко дни, по работа, каза той, макар че не знаех каква точно. Когато го попитах, той пое дълбоко въздух и каза, че ще ми съобщи, когато се върне. Наистина не бях много любопитна: макар че щеше да ми липсва, отсъствието му означаваше, че ще успея да свърша някои неща в апартамента си, които бях отлагала.
Бях много щастлива, докато бутах моята малка количка между рафтовете и слагах всяка книга на мястото й според каталожните номера, които им бях поставила. Как се промени животът ми откакто Англичанина се появи в него, замислих се докато пълнех количката с куп от върнатите книги. Какви прекрасни моменти сме имали заедно през последните няколко магически седмици. Надявах се, че никога няма да свършат.
Притисната между високите редове от медицински книги на втория етаж, изведнъж почувствах, че ме наблюдават. Същото усещане имах в апартамента си, когато господин Риволи цинично ме гледаше от своя балкон. Тръпка, която започна между плешките, се плъзна по дължината на тялото ми. Светлината в тази част на библиотеката не беше много добра. Огледах всичко около мен, после се разходих боязливо между редовете, като се озъртах и ослушвах. Но там нямаше никой; почувствах се глупаво.
Върнах се към количката и продължих да изпълнявам задълженията си. Попадна ми една книга, доста прелистван том, за човешката репродукция. В нея намерих парче хартия, поставено между две от страниците. Издърпах го и видях малка рисунка с две прегърнати фигури. Мъжката фигура имаше малки мустаци, голямо шкембе и чудовищен фалос. Женската фигура имаше огромни гърди и във всички други детайли също приличаше много на мен. На обратната страна с калиграфски почерк Англичанина беше написал „Липсваш ми". Усмихнах се широко и прибрах листчето в джоба си. Как е успял да направи така, че точно аз да намеря бележката? Той беше постоянен извор на наслада за мен. Обичах тези малки жестове. Никой никога преди не се беше опитвал да ме изненада и затова се изпълних със задоволство.
Изведнъж, както бях потънала в мисли, почувствах сянка да преминава бързо между мен и светлината. Потръпнах отново. Нямаше никой там, бях проверила. Какво ми ставаше тази вечер? Нервите, от тях идваше всичко. Обещах си, че веднага след като се прибера ще взема успокояваща вана, последвана от ястие с пържен телешки мозък. Със сигурност щях да се отърва от тези страхове.