— Камбаната вече би — каза свещеникът.
Собственикът изпусна въздишка на отчаяние. Постоя, загледан право в лицето на свещеника, но вече наистина без да мисли за нищо друго освен за непоносимата горещина в кабинета.
— Значи, нищо не може да се направи?
Отец Анхел поклати глава.
Собственикът опря длан на коленете и се изправи.
— Добре — каза той. — Нищо не можем да направим.
Отново сгъна кърпата, избърса потта от врата си и огледа кабинета с горчив упрек.
— Тук е същински ад — рече.
Свещеникът го изпрати до вратата. Сложи резето и седна да довърши писмото. След като пак го прочете отначало, завърши прекъснатия пасаж и спря да помисли. В този миг музиката от високоговорителя секна. «Съобщава се на уважаемата публика — каза някакъв безличен глас, — че прожекцията тази вечер е спряна, защото и това заведение се присъединява към всеобщия траур.» Усмихвайки се, отец Анхел позна гласа на собственика.
Горещината стана още по-силна. Свещеникът продължи да пише с кратки паузи, които използваше, за да си обърше потта и да препрочете написаното, докато изписа две страници. Тъкмо се бе подписал, когато дъждът се изля без никакво предупреждение. Изпарения на влажна земя проникнаха в стаята. Отец Анхел надписа плика, затвори мастилницата и понечи да сгъне листа. Но преди това прочете още веднъж последния пасаж. Тогава пак отвори мастилницата и написа послеслов:
Пак вали. При такава зима и при положението, за което ви пиша по-горе, мисля, че ни чакат горчиви дни.
Петъкът осъмна хладен и сух. Съдията Аркадио, който се хвалеше с това, че прави любов по три пъти на нощ, откакто го е направил за пръв път, тая сутрин скъса въжето на мрежата против комари и двамата с жена му паднаха на пода в сюблимния момент, омотани в плетения навес.
— Остави го — прошепна тя. — После ще го оправя.
Измъкнаха се съвсем голи от омотаните воали на мрежата. Съдията Аркадио отиде до скрина да си вземе чисти гащета. Когато се върна, жена му беше облечена и оправяше мрежата. Мина край нея, без да я погледне, и седна да си обуе обувките от другата страна на леглото, все още запъхтян от възбудата. Тя го последва. Притисна кръглия си твърд корем в ръката му и се опита да захапе ухото му. Той леко я отблъсна.
— Остави ме на мира — каза.
Тя се разсмя, от смеха й бликаше здраве. Последва мъжа си до другия край на стаята, като го боцкаше с пръсти в кръста. «Дий, магаренце» — казваше тя. Той подскочи и отблъсна ръцете й. Тя го остави и пак се разсмя, но изведнъж стана сериозна и извика:
— Исусе Христе!
— Какво има? — попита той.
— Вратата е била отворена цялата — извика тя. — Това вече е истинско безсрамие.
Влезе в банята, като се заливаше от смях.
Съдията Аркадио не дочака кафето. Ободрен от ментовия дъх на пастата за зъби, той излезе на улицата. Слънцето беше като от мед. Сирийците, седнали пред вратите на магазинчетата си, съзерцаваха спокойната река. Като минаваше покрай кабинета на доктор Хиралдо, драсна с нокът по металическата решетка и извика, без да се спира:
— Докторе, кое е най-доброто лекарство срещу главоболие?
Лекарят отговори отвътре:
— Да не си пил снощи?
На пристанището група жени разискваха високо съдържанието на един пасквил, залепен предишната нощ. Тъй като денят осъмна ясен и без дъжд, жените, отиващи на утринната служба, го бяха прочели и сега цялото село беше осведомено. Съдията Аркадио не се спря. Почувства се като вол с халка на носа, теглен към билярдния салон. Там си поръча една студена бира и хапче против главоболие. Току-що бе ударило девет, но заведението беше пълно.
— Цялото село има главоболие — каза съдията Аркадио.
Отнесе бутилката до една маса, където трима мъже седяха като смаяни пред чашите си с бира. Той седна на свободния стол.
— Продължава ли тая история? — попита съдията.
— Днес се появиха още четири.
— Тоя, дето всичко живо го прочете — каза единият от мъжете, — беше за Ракел Контрерас.
Съдията Аркадио сдъвка хапчето и отпи бира от бутилката. От първата глътка му се повдигна, но после стомахът се окопити и той се почувства като нов и без минало.
— Какво пишеше?
— Гадости — каза мъжът. — Че пътуванията, дето направила тая година, не били, за да си пломбира зъбите, а за да абортира.
— Не е било нужно да слагат пасквил за тая работа — каза съдията Аркадио. — Цял свят го разправя.
Макар че топлото слънце го прободе чак до дъното на очите, когато напусна заведението, той не изпита смътното неразположение от сутринта. Отиде право в съда. Секретарят — мършав старец, скубеше кокошка и го изгледа над очилата си с невярващ поглед.