— Както щеш го вземи — отговори Джини, разгърна един брой на „Вог“ и го вдигна пред лицето си.
Тя го държа така, докато Селина излезе от стаята, после го остави отново на радиото. Започна да оглежда стаята, като мислено пренареждаше мебелите, махаше настолните лампи, изхвърляше изкуствените цветя. Реши, че това е отвратително грозна стая — скъпа, но страшно безвкусна.
Изведнъж някъде от апартамента долетя мъжки глас.
— Ерик, ти ли си?
Джини се досети, че това е братът на Селина, когото тя не беше виждала. Тя кръстоса дългите си крака, загърна полите на спортното си палто около коленете и зачака.
В стаята нахълта с отворена уста, по пижама и бос млад човек с очила.
— О, аз помислих, че е Ерик — каза той. Без да спира, той прекоси някак грозно изкривен стаята, притискайки нещо до тесните си гърди. Седна на свободния край на дивана.
— Порязах си пръста, мамка му — изруга невъздържано той. После погледна Джини по такъв начин, като че ли беше очаквал да я намери тук. — Вие порязвали ли сте си някога пръста? И то чак до кокала, а? — попита той. В дрезгавия му глас звучеше истинска молба, сякаш с отговора си Джини би могла да го спаси от самотната му роля на пионер в тази област.
Джини го погледна втренчено.
— Е, не чак до кокала — отвърна тя, — но съм се порязвала.
Джини не беше виждала по-смешно момче… или мъж — трудно бе да се каже кое от двете представляваше той. Разрошена от леглото коса, небръсната от два-три дни рядка руса брадица. Просто имаше вид на… да, на льохман.
— Как се порязахте! — попита го тя.
С полуотворена, отпусната уста той се беше вторачил в пострадалия пръст.
— Какво?
— Питам как се порязахте?
— Да пукна, ако знам — отвърна той. Ударението явно означаваше, че отговорът на този въпрос е безнадеждно неясен. — Търсех нещо в кошчето за отпадъци, мамка му, а то се оказа пълно с ножчета за бръснене.
— Вие сте братът на Селина, нали?
— Ъхъ. Ще ми изтече кръвчицата, ей. Не мърдайте никъде. Може да се наложи да ми преливат кръв, мамка му.
— Сложихте ли му нещо?
Братът на Селина откъсна най-после ръката си от гърдите, за да покаже пръста на Джини.
— Само малко тоалетна хартия — каза той. — Тя спира кръвта. Както когато човек се пореже при бръснене. — Той отново погледна Джини. — Коя сте вие? — попита я. — Приятелка на глупавата ми сестра?
— Съученички сме.
— Я! Как се казвате?
— Вирджиния Манокс.
— Вие сте Джини? — възкликна той и я погледна изпод очилата. — Джини Манокс?
— Да — отвърна Джини и свали крака си от другия. Братът на Селина пак се вторачи в пръста си, който за него беше, изглежда, единственият обект, заслужаващ внимание в тази стая.
— Познавам сестра ти — каза безизразно той. — Голям сноб, майка й стара.
Джини се наежи.
— Кой това?
— Чу ме много добре.
— Тя не е сноб!
— Айде, не е.
— Не е!
— Айде, не е. Тя е царица. Царицата на снобите. Той се извърна и взе да се взира в пръста си, открехвайки дебелия пласт тоалетна хартия.
— Вие дори не познавате сестра ми.
— Айде, не я познавам.
— Как се казва тогава? Как й е малкото име?
— Джоуън… Джоуън, царицата на снобите.
Джини замълча, после попита изведнъж:
— А как изглежда?
Никакъв отговор.
— Как изглежда де? — попита Джини.
— Ако изглежда поне наполовина толкова хубава, колкото си мисли, че е, пак е добре.
Джини тайно си помисли, че това все пак беше интересен отговор.
— Никога не съм я чувала да говори за вас.
— Виж, това ужасно ме тревожи. Мамка му, адски ме тревожи.
— Ако искате да знаете, тя е сгодена — каза Джини, наблюдавайки го внимателно. — И другия месец ще се омъжи.
— За кого? — попита той и вдигна поглед към нея.
Джини се възползва докрай от това, че той я гледаше в очите.
— За един, когото вие изобщо не познавате.
Той отново насочи вниманието си към пръста — трябваше да му даде първа помощ.
— Мъчно ми е за него — каза след малко.
Джини изсумтя.
— Все още кърви като бесен. Мислиш ли, че трябва да му сложа нещо? Какво ще помогне? Живачен мехлем?
— По-добре йод — каза Джини, но после реши, че при създалите се обстоятелства този отговор е прекалено учтив, та добави: — Живачен мехлем изобщо не става за тая работа.
— Защо не? Какво му е лошото.
— Защото не помага за такива неща. Това е. Трябва да сложите йод.
Той я погледна.
— Но йодът щипе много, нали? — попита той. — Нали щипе адски?
— Щипе я — отвърна Джини, — но няма да умрете от това.
Без да се засяга, поне наглед, от тона на Джини, братът на Селина се зае с пръста си.