— Ако искаш, вземи си нещо за пиене. След това можем да поговорим.
Карлсън отиде до бара и си взе половин пинта[33] бира, а после седна на стола срещу нея.
— Не знам какво да кажа — започна той. — Държах се като идиот. Винаги съм те харесвал, Сейди, и не съм искал да се възползвам от теб.
— Но точно това направи. Ако знаех, че целта ти е била просто един бърз секс в свободната ти от ангажименти вечер, нямаше да те допусна до себе си.
— Извинявай. — Настъпи неловко мълчание, в държането ѝ се усещаше студенина. Той заговори, опитвайки се да запълни тишината и да внесе малко топлота в каменното ѝ изражение. — Проблемът е, че напоследък се чувствам нещастен.
— Много от нас се чувстват нещастни.
— Знам. Това не може да е оправдание. Децата ми, Майки и Бела, — виждала си ги като по-малки — заминаха с майка си.
— Заминали са на почивка, предполагам.
— Не. Тя има нов мъж до себе си — сигурно ще се омъжи за него — така че, реално погледнато, той е новият им баща. Предложиха му хубава работа в Мадрид и те заминаха с него. Сега четиримата са там — едно щастливо семейство. — Той чуваше горчивите нотки в гласа си и се мразеше за това. — Заминаха за две години. Ще виждам децата, но няма да е същото. Всъщност нещата не са същите още откакто майка им си тръгна заедно с тях. Тогава осъзнах, че ги губя, но сега чувствам, че наистина съм ги загубил. Особено когато заминаха, аз…
Той млъкна изведнъж. Усети, че не би могъл да продължи, не би могъл да каже на Сейди, че животът му е изгубил смисъл. Че когато се събудеше сутрин, му струваше големи усилия да погледне света около себе си.
— Помислих си, че поне малко мога да запълня празнотата — изрече с мъка той. — да се справя с отчаянието.
— Да запълниш празнотата с мен?
— Да. Чувствам се откъснат от всичко, сякаш всичко се случва на друг човек, а аз наблюдавам отстрани, все едно гледам филм. Затова, когато онази сутрин се събудих и те видях да лежиш до мен, вече знаех, че съм направил грешка и че не съм готов да започна нова връзка — с теб или с друга жена.
— Това ли е всичко?
— Да.
— Трябвало е по-рано да помислиш за тези неща.
— Права си.
— Аз съм зряла жена, личност. С теб бяхме приятели.
— Знам.
— Съжалявам, че се чувстваш по този начин. Сигурно е непоносимо трудно. — Тя стана, доматеният сок остана недопит на масата. — Благодаря ти, че накрая все пак беше честен с мен. Ако някога отново решиш, че имаш нужда от утеха, обади се на някого другиго.
Фрида се върна! Обратно вкъщи малко преди да дойде Саша. Обади се на [Джоузеф, който каза, че веднага ще отиде у дома на Оливия, за да сложи резета на предната и задната врата, а на следващата сутрин ще смени всички брави и ключалки. После звънна на Карлсън, но се включи гласовата му поща. Не остави съобщение — какво би трябвало да каже? "Мисля, че снощи Дийн Рийв е бил в дома на снаха ми Оливия."
Той нямаше да ѝ повярва. Тя дори не знаеше дали да вярва на самата себе си, но страхът пронизваше тялото ѝ.
Саша пристигна малко след осем с торбичка храна за вкъщи, от която излизаше пара. Беше облечена с широка оранжева рокля, а меката ѝ коса обрамчваше лицето ѝ. Фрида забеляза леката руменина по бузите ѝ и искрящия ѝ поглед. Тя извади индийски хляб наан от влажен кафяв хартиен плик и го сложи върху чиния. Фрида запали свещи и извади бутилка вино от хладилника. Стори ѝ се странно, че дори пред Саша умело прикриваше своя страх и изтощение. Гласът ѝ звучеше уверено, ръцете ѝ не трепнаха, докато наливаше виното.
— Клои още ли е тук?
— Да. Но тази вечер има среща с баща си, така че поне сега къщата ми е на мое разположение.
— Ти имаш ли нещо против?
— Не мисля, че имах избор.
— Въпросът ми се отнасяше за друго.
— Има дни, в които се връщам — каза Фрида — а тя се е разположила като у дома си. В къщата — пълен безпорядък. Навсякъде разхвърляни тетрадки и учебници. Мивката пълна с мръсни съдове. Понякога приятелите ѝ също са тук. Да не говорим за Джоузеф. Всякакви шумове и хаос, дори мирисът е различен. Чувствам се като натрапник в собствения си дом. Вещите ми сякаш вече не са моите. Единствено това усещане ме спира да не избягам.
— Поне всичко скоро ще приключи. Нали тя е тук само за седмица?
— Такава ни е уговорката. Ммм, това изглежда вкусно. Вино?
— Половин чаша — колкото да се чукна с теб.
Те седяха до масата една срещу друга и Фрида вдигна чашата си.
— Е, разказвай.
33
Английска мярка за вместимост, равняваща се приблизително на 500 милилитра. —