— Глупости! — сряза го Ивет.
— Все пак, приемаме, че някой е знаел — заключи Карлсън. — Може би някой е напъхал онази разпрана кукла през отвора за пощата в дома на семейство Ленъкс като знак за предупреждение.
— Това може да е просто съвпадение.
— В моето поле на дейност — обяви със скромна усмивка Брадшо — "съвпадение" е синоним на…
— Права си — намеси се решително Карлсън. — Може да е съвпадение. Възможно е "симпатичните" съученици на Дора да са се погаврили с нея. Ти говори ли отново с момичето, Ивет?
Ивет кимна с глава.
— Тя ми каза, че тогава е предположила, че куклата е била предназначена за нея. Смята, че е била подхвърлена около обяд. Това много я е разстроило. Но повече не пожела да коментираме — очевидно ситуацията в училище малко се е подобрила след убийството на майка ѝ.
Изведнъж всички искат да ѝ бъдат приятели. — Тя направи гримаса на отвращение.
— Добре. Куклата или е улика, или не е. Може би ще трябва да поговорим с директорката на училището, за да видим дали не знае нещо повече по въпроса. Продължаваме нататък. Какво ще кажете за синовете?
— Джош и Бен Кериган? — Ивет се намръщи. — И двамата изпитват презрение и гняв към баща си. Но очевидно Джош е бил в Кардиф — въпреки че не успя да ни представи конкретно алиби, с изключение на това, че е бил в леглото с приятелката си, която потвърждава, че най-вероятно е било така. Съдейки по банковите му извлечения, няма данни да е използвал кредитната си карта за купуване на билет за влака или за каквото и да било. Но това нищо не означава — както и самият той посочи, би могъл да използва пари в брой. По-малкият, Бен, е бил на училище. Най-вероятно. Учителката му не може да си спомни дали е бил в час, но и не си спомня да е отсъствал, защото би забелязала, че го няма.
— Прекрасно.
— А какво ще кажете за Луиз Уелър? — попита на свой ред Ивет. — Като че ли прекалено бързо се е появила на мястото на убийството.
— На мястото на убийството? — Карлсън поклати глава. — Тя дойде, за да помогне.
— Много често това е знак за вина — обясни авторитетно Брадшо. — Престъпниците проявяват склонност да се намесват в разследването на престъплението.
— Какво? Майка на три деца убива сестра си?
— Не може да се изключи тази възможност — заяви Брадшо.
— Аз определям какво може и какво не може да се изключи — изстреля на един дъх Карлсън. — Но в случая сте прав. Ще я разпитаме отново. А също и синовете на Кериган. Нещо друго?
— Саманта Кемп — обади се Райли.
— Моля?
— Жената, с която Кериган е имал любовна афера.
— Да, знам коя е, но… — Карлсън направи пауза. — Добре. Разпитайте я, за да се уверите, че Кериган действително е бил с нея е онзи следобед. Може да се окаже, че жената има ревнив приятел. — Той затвори папката със замах. — Е, това е. Ивет, провери онова алиби. Крие, ти ще поговориш със Саманта Кемп. А сега, за бога, някой от вас да отиде и да ми вземе нещо за ядене.
43
Излизайки от стаята за съвещания, Ивет все още не можеше да преглътне отправената към нея критика. Усети върху себе си съчувствения поглед на Крие Мънстър и това още повече вгорчи настроението ѝ. Изсъска нещо в отговор, когато той я попита иска ли кафе и се стовари на стола зад бюрото си.
Първо позвъни на Зак на работното му място в Шордич, но жената, която отговори на обаждането, каза, че в този ден не е на работа — работел почасово и в интерес на истината, не бил от най-съвестните служители. Ето защо тя позвъни на мобилния му телефон, където веднага се включи гласовата поща, а после и на стационарния му телефон, който звъня продължително, без никой да се обади. Ивет въздъхна и навлече якето си.
На излизане тя отново се сблъска с Мънстър.
— Къде отиваш? — попита го тя.
— Да се срещна със Саманта Кемп. А ти?
— Да се срещна с онова противно копеле, Зак Грийн.
— Искаш ли да…
— Не, не искам.
В момента Саманта Кемп беше наета за извършване на определена дейност от една фирма за цифрови фотоапарати недалеч от Марбъл Арч[34]. Тя се срещна с Мънстър в малката приемна на първия етаж, чийто прозорец гледаше към магазин за индийски сарита.
Когато жената влезе в приемната, Мънстър беше учуден от младостта ѝ. Пол Кериган беше мъж на средна възраст, възпълен и с посивяла коса, но Саманта Кемп беше двайсет и няколко годишна, елегантно облечена, с черна пола и снежнобяла, прилежно изгладена блуза. На чорапогащника ѝ, от добре оформеното ѝ коляно до глезена ѝ, се беше пуснала бримка. Имаше пухкава платиненоруса коса, която обрамчваше бледото ѝ овално лице.
34
Прочутата Мраморна арка (англ. Marble Arch) е една от големите забележителности в центъра на Лондон —