— Засега повече говорим за това — възрази Джоузеф.
— Има някои неща, които само строителите знаят как да направят — продължи Рубен, който очевидно не усещаше тягостната атмосфера в стаята. — По някакъв повод Джоузеф може да получи достъп до жилището на Брадшо. Скрива скариди в релсите за завесите и зад радиаторите. Когато започнат да гният, вонята ще бъде непоносима. Брадшо няма да може да живее в собствената си къща. Има и по-скришни начини. Може да се разхлаби муфа на водопроводна тръба под дъските на пода — малко, колкото да капе вода. Това може да причини сериозни щети.
— Страхотно! — възкликна Тед с висок дрезгав глас. Очите му проблеснаха с отмъстителен пламък.
— Става дума само за фантазии, нали така? — намеси се Фрида.
— Мога да направя и нещо още по-лошо — не млъкваше Рубен. — Мога да му повредя спирачките на колата — с помощта на Джоузеф, разбира се. Или да подпаля кабинета му. Или да заплаша жена му.
— И ще те пратят в затвора. А Джоузеф ще го пратят в затвора и после ще го депортират.
Рубен отвори друга бутилка вино и започна отново да пълни чашите.
— Ще заведа Дора да си легне — каза Фрида. — А когато се върна, ще трябва да си тръгнете. Ти и Джоузеф си отивате вкъщи.
— Смятам да си сипя още една чаша — каза невъзмутимо Рубен. — да ти налея ли, Тед?
— Рубен, прекаляваш!
Но когато след няколко минути Фрида се върна, Рубен започна отново. И преди го беше виждала в такова настроение — раздразнителен и опасен, като ранен в главата бик.
— Мисля, че в случая проявяваш лицемерие, Фрида. Аз съм привърженик на отмъщението. Смятам, че е здравословно. Сега ще попитам седящите около масата кой е човекът, на когото биха искали да отмъстят. И какво да бъде отмъщението. Аз вече посочих Хал Брадшо. Искам вечно да бъде завързан гол на някой планински връх и всеки ден при него да идва лешояд и да кълве черния му дроб. — Той се усмихна, оголвайки зъби като вълк. — Или нещо друго.
— А когато изкълве дроба му? — попита Клои.
— Всеки ден ще расте отново. Сега е твой ред.
Клои погледна Рубен и изведнъж стана сериозна.
— Когато бях на девет години, имаше едно момиче — казваше се Кат Уинстънли. В четвърти клас и първата половина на пети[35] тя по цял ден се опитваше да пречи на останалите деца да говорят и да играят с мен. А когато в клас дойдеше ново момиче, тя веднага се сприятеляваше с него и не му позволяваше да играе с мен.
— Не знаех за това — учуди се Фрида.
— Мама знаеше. Каза, че ще отмине. Накрая точно така стана.
— Какво би искала да ѝ се случи? — попита я Рубен. — Позволено ти е да направиш всичко. Това ще бъде въображаемо отмъщение.
— Бих искала тя да преживее същото, което преживях аз — отвърна Клои. — Накрая ще се появя от облак дим и ще кажа: "Ето така се чувствах аз".
У По този начин трябва да изглежда едно отмъщение — обади се кротко Фрида.
— Но си преодоляла злото — отбеляза Рубен. — А ти, Джоузеф?
Джоузеф се усмихна с тъжна усмивка.
— Не казвам неговото име. Мъжът с моята съпруга. Него искам да накажа.
— Чудесно! — възкликна Рубен. — Какво наказание ще му измислиш? Нещо средновековно ли?
— Не знам — сви рамене Джоузеф. — Ако той сега е с жена ми, както аз съм бил с нея, аз ще — не знам точната дума — говоря, говоря, говоря на него…
— Ще му го натякваш — подсказа му Рубен.
— Да, ще му го натяквам.
— О, за бога, Рубен! И ти, Джоузеф — не се сдържа Фрида.
— Това проблем ли е? — не разбра Джоузеф.
— Както и да е. Няма значение — отвърна Фрида.
— Ами ти, Тед? Ако можеше да разбереш кой е убиецът на майка ти? Трябва да си помислил за това.
— Вън! Отивайте си вкъщи! — разяри се Фрида.
— He! — извика пискливо Тед. — Разбира се, че мисля за това. Ако можех да открия убиеца на майка ми, бих… бих… — Той изгледа седящите около масата, стиснал здраво с длан чашата с вино. — Мразя го — промълви той. — Какво правиш с хората, които мразиш?
— Спокойно, Тед — обади се Клои. Тя се опита да хване дланта му, с която стискаше чашата.
— Браво, момче. Така те искам! — изрева гръмко Рубен. — Изливаш си омразата. Това е начинът. Сега е твой ред, Фрида. Кой ще бъде обектът на твоето изискано отмъщение?
Фрида усети надигащо се гадене в стомаха, което преля в гръдния ѝ кош. Тя се почувства така, сякаш бе стъпила на ръба на дълбока бездна, опирайки се само на пети, с висящи във въздуха пръсти на краката — и изкушението, винаги онова изкушение да полети в дълбоката тъма отдолу към… всъщност към какво?
35
В английската образователна система децата тръгват на училище на 5-годишна възраст. —