— Извинете, но не ви познавам. За пръв път ви виждам и не знам с кого искате да се срещнете, нито пък защо сте тук. Аз приключих и се прибирам обратно.
— Няма да отнеме много. — Той я погледна съсредоточено. — Казвам се Фиърби. Джим Фиърби. Журналист съм.
Слънцето се скри зад един облак и наоколо падна лек мрак. Фрида доби усещането, че е в някакъв сън, където всичко имаше смисъл и в същото време беше безсмислено.
— Името ми е Фрида Клайн.
— И коя сте вие?
— Не знам. — Тя млъкна, чувайки думите си. — Аз съм просто човек, който иска да помогне на друг човек.
— Разбирам. Как се казва вашето изчезнало момиче?
— Лайла Дос.
— Лайла Дос? — Той сбърчи чело. — Не, не съм чувал за нея. Но елате с мен.
Двамата влязоха в двора. Момичето вече беше навън и метеше. Тя се учуди, когато видя Фрида отново.
— Търся човек на име Мик Дохърти — каза Фиърби.
— Той е от другата страна — отвърна момичето. — Поправя оградата.
— Къде?
Момичето въздъхна и ги поведе през двора към пасището. Спря се и посочи с ръка. Те видяха човек, който правеше нещо в далечния му край, точно до главния път.
— Безопасно ли е да минем направо? — попита Фиърби.
— Те не хапят.
Малка порта водеше към пасището. Фиърби и Фрида закрачиха през него, без да говорят. Два коня се приближиха към тях и Фиърби погледна Фрида.
— Мислят, че имаме храна — каза тя.
— Какво ще стане, когато разберат, че нямаме?
Дребен мършав кон се приближи до Фрида и я подуши. Тя го погали между очите. Откога не беше се доближавала така до кон? От двайсет години? Или повече? Почувства върху себе си топлия му дъх. Действаше ѝ успокояващо. Миришеше на сладко, на застояло, на пръст. Когато двамата наближиха, видяха мъж, който притягаше оградата към нов дървен стълб, като усукваше метална тел с помощта на клещи. Той погледна към тях. Беше висок, с дълга червеникавокафява коса, вързана на конска опашка. Беше облечен с дънки и черна тениска. На пръв поглед изглеждаше, че тениската е с дълги ръкави, но после Фрида видя, че целите му ръце бяха татуирани. На двете си уши имаше обици.
— Вие ли сте Мик Дохърти? — попита Фиърби.
Мъжът ги изгледа намръщено.
— Кои сте вие?
— Не сме от полицията. Търся младо момиче на име Шарън Гибс. Изчезнала е. Посочиха ви като човек, който я е познавал.
— Никога не съм чувал за нея.
— Мисля, че сте чували. Нали вие сте Мик Дохърти?
— Точно така.
— Ние просто искаме да я намерим. — Фрида чу думата "ние", но не възрази. Този възрастен човек говореше уморено, но, авторитетно. — Ако обаче не открием нищо, ще се наложи да разкажем онова, което знаем, на полицията. Сигурен съм, че това за вас не е проблем, но… — Фиърби млъкна! И зачака.
— Чист съм. Нямате нищо срещу мен. Фиърби продължаваше да чака.
— Не разбирам какво искате. — Той плъзна поглед към Фрида. — Само си губите времето.
— Шарън Гибс.
— Е, добре. Познавам я донякъде. Какво ви интересува?
— Кога е изчезнала?
— Преди малко повече от три седмици.
Дохърти приключи с усукването на поредната телена жица.
— От месеци не съм я виждал. Може би повече. Нямаше ме.
— Нямаше ви?
— Точно така.
— Къде бяхте?
— В затвора. Но не задълго. Бяха ме натопили. Влязох през януари. Излязох миналата седмица. Пуснаха ме и ми намериха работа. Да рина магарешки фъшкии.
— Виждали ли сте Шарън, след като ви освободиха?
— Защо ми е да се виждам с нея? Тя не ми е гадже, нито приятелка, ако това имате предвид. Просто едно скитащо момиче.
— Скитащо момиче, което е попаднало в лоша компания, господин Дохърти. — Фиърби закова немигащия си поглед в мъжа. — И чиито родители са много разтревожени.
— Това не е мой проблем. Разговаряте не с когото трябва.
Изведнъж на Фрида ѝ хрумна да попита:
— Случайно да ви наричат Шейн?
— Не разбирам каква е връзката.
— Червеникава коса — ирландско име.
— Аз съм от Челмсфорд[36].
— Но ви наричат Шейн, нали?
На лицето на Дохърти се появи едва доловима саркастична усмивка.
— Понякога ме наричат така. Бигора[37].
- Кажете ми нещо за Лайла Дос.
— Моля?
— Познавали сте момиче на име Лайла Дос. Също изчезнала. — Тя забеляза как Фиърби се вцепени сякаш през тялото му премина електрически ток.
— Две изчезнали момичета — каза тихо той. — А вие сте познавали и двете.
— Кой казва, че съм познавал Лайла?
— Лайла. Наркоманка. Прекарала е известно време с теб, Шейн — господин Дохърти — около момента, когато е изчезнала. Преди две години.
37
Означава "Бог ми е свидетел" на ирландски и се възприема като шеговита клетва.