— Какво имаш предвид? — не разбра Клои. — Каква е разликата? Това е просто рисунка. — Тя затвори със замах портфолиото. — Ще трябва да го занеса в училище и да го дам на Тед.
— Той няма да е на училище, а и днес този албум ще ми трябва — каза Фрида.
Карлсън стоеше пред нея, но гледаше встрани.
— Не те очаквах — каза той накрая.
— Знам. Няма да ти отнема много време.
— Фрида, ти не разбираш. Не трябва да идваш тук. Комисарят не иска да те вижда тук. Подозренията към теб във връзка с Хал Брадшо няма да отпаднат, ако започнеш да се навърташ в управлението. Той вече те възприема като подпалвач и преследвач.
— Знам. Повече няма да идвам — отговори Фрида с твърд тон. — Искам да видя оръдието на престъплението.
— Като услуга от моя страна ли? Но, Фрида, нали вече поиска услуга? И сега аз здравата съм загазил. Няма да те занимавам с подробностите.
— Ужасно съжалявам — каза Фрида. — Но трябва да го видя. И после си тръгвам.
Той я изгледа намусено, после повдигна рамене и я поведе надолу към стая на приземния етаж, където отвори едно метално чекмедже.
— Това е, което ти трябва — обясни той. — Не оставяй отпечатъци по него и си тръгни, когато приключиш.
— Благодаря.
— А между другото, Илейн Кериган си призна, че е убила Рут Ленъкс.
— Какво?
— Спокойно. Очаквам Ръсел Ленъкс да направи същото. Както и синовете на семейство Кериган. Скоро цялото управление ще се напълни с хора, които искат да си признаят за това убийство, а ние отново няма да имаме никаква представа кой е истинският убиец.
И Карлсън си тръгна.
Фрида си сложи латексови ръкавици и извади голямото зъбно колело, след което го постави на масата в средата на помещението. Повече би му подхождало да бъде част от машинарията на гигантски стенен часовник, но семейство Ленъкс бяха украсявали с него полицата над камината си сякаш бе някаква статуетка.
Тя отвори портфолиото на Тед на страницата, обозначена като "сряда, 6 април" и сложи и него на масата. Започна напрегнато да мести погледа си от зъбното колело към рисунката, докато накрая всичко се сля пред очите ѝ. Отдръпна се назад. Обиколи масата, за да може да види зъбното колело от всички възможни ъгли. Приклекна на пода и го загледа с присвити очи. Много внимателно Фрида наклони тежкия предмет, завъртя го около оста му, хвана го така, че да изглежда плосък.
И ето че дойде желаният ефект. Гледано под определен ъгъл, наклонено назад и завъртяно, зъбното колело се превръщаше в права линия с резки. Същата онази, която се виждаше сред предметите, които Тед бе нарисувал за предварителния изпит по приложни изкуства в сряда сутринта на шести април.
Фрида стоеше безмълвна, с безизразно лице. Накрая въздъхна леко, върна зъбното колело обратно на мястото му, затвори металното чекмедже, свали латексовите ръкавици и излезе от стаята.
57
Луиз Уелър и семейството ѝ живееха в района на Клапам Джънкшън[39] в тясна терасовидна къща от червени тухли, разположена малко навътре от дългата права улица» от двете страни на която имаше чинари, а върху платното — "легнали полицаи". На еркерния прозорец на долния етаж имаше дантелени завеси, за да не могат случайни хора да надничат вътре, а входната врата беше тъмносиня, с месингово чукче по средата. Фрида почука три пъти и се отдръпна леко назад. Пролетното време беше захладняло и тя почувства благодатни капки дъжд по горещата си кожа.
Вратата се отвори и на прага се появи Луиз Уелър с бебе в ръце. Зад нея антрето беше тъмно и чисто. Миришеше на пране и на перилен препарат. Фрида си спомни, че Карлсън беше споменал за болен съпруг и си го представи как лежи в някоя от стаите на горния етаж и подслушва.
— Да? О, това сте вие. Какво търсите тук?
— Може ли да вляза?
— Моментът не е удобен. Тъкмо се канех да нахраня Бенджи.
— Не съм дошла при вас.
— Не е редно да ги безпокоите. Сега имат нужда от стабилност и спокойствие.
— Тогава само за малко — каза учтиво Фрида, мина покрай Луиз Уелър и влезе в антрето. — Всички ли са тук?
— Къде другаде да са? Е, разбира се, малко е пренаселено.
— Питам дали всички са тук в момента.
— Да. Но не искам да ги тревожите.
— Бих искала да поговоря с Тед.
— С Тед? Защо? Според мен не е много подходящо.
— Съвсем за кратко.
Луиз Уелър я изгледа недоволно, после сви рамене.
— Ще го извикам — каза тя сухо. — Ако, разбира се, има желание да ви види. Влезте във всекидневната.
Тя отвори вратата до тях и Фрида влезе в стаята с еркерния прозорец. Вътре беше топло и задушно, претрупано с всякакви мебели, масички и столчета. До радиатора беше оставена количка за игра, в която имаше кукла с платиненоруса коса и сини очи. На Фрида ѝ беше трудно да диша.