Но след още напрегнато мислене Фрида реши: не, не беше това. В казаното от него имаше три основни неща. Момичетата. "Ние" сме мислили за тях в грешната посока — "ние" не сме чули рева на двигателя — той отивал да хвърли още един поглед. Това би трябвало да означава, че е отивал на място, където двамата са били заедно.
Може би беше решил да отиде до приюта за безстопанствени коне, за да говори отново с Дохърти? Не, нямаше логика. Ако беше така, щеше да каже, че отива да поговори с някого. Но в съобщението ставаше дума за място. Може би беше решил да отиде отново в Кройдън? За да хвърли още един поглед. Но какъв беше смисълът? Полицията вече беше ходила в къщата и я беше претърсила. Какво можеше да има там, което да изисква повторно оглеждане? Тя отново премисли съобщението дума по дума, сякаш бе машина, която разглобяваше и поставяше на масата отделните ѝ части. Момичетата. Мислили сме за тях в грешната посока. Да хвърли още един поглед. Първата част беше съвсем ясна. Момичетата. Третата също. Още един поглед. Очевидно ставаше дума за Кройдън. Проблемът беше във втората, средната част. Мислили сме за тях в грешната посока. Ние. Това беше от ясно по-ясно: Фиърби и Фрида. За кого са имали погрешна представа Фиърби и Фрида? За тях. Двигателят. Не са чули рева на двигателя. Какъв двигател, по дяволите?
И тогава, съвсем неочаквано, Фрида сякаш излезе от тъмен тунел на място, окъпано в ярка светлина, която почти я ослепи.
За тях. Ами ако "тях" не се отнасяше за момичетата?
И двигателят изобщо не беше метафора — защото, реално погледнато, Фиърби не използваше метафори. Той правеше списъци; фокусираше вниманието си върху предмети, факти, детайли, дати. Двигателят беше този, който Ванеса Дейл беше чула в деня, когато я бяха нападнали, малко преди Хейзъл Бартън да бъде убита. В паниката си, когато нападателят ѝ я беше стиснал за гърлото, Ванеса бе чула рева на двигателя.
Това означаваше, че нападателят ѝ не беше действал сам. Някой друг беше чакал в колата, форсирайки двигателя, готов незабавно да потегли с тях. Не един човек. Двама. Двойка убийци.
59
Всичко в съзнанието ѝ се бе избистрило, нещата бяха придобили ясни очертания. Тя намери номера на Телма Скот и го набра.
— Д-р Скот? Обажда се Фрида Клайн. Налага се да отменя уговорката.
Последва кратко мълчание.
— Имате ли малко време, за да поговорим?
— Всъщност не. Трябва да свърша нещо. Нещо, което не търпи отлагане.
— Фрида, добре ли сте?
— Вероятно не, поне в момента. Но работата е важна. По-важна от всичко останало.
— Притеснява ме, че изобщо не звучите добре.
— Съжалявам. Трябва да тръгвам.
Фрида затвори телефона. Какво трябваше да си вземе? Ключовете, якето, омразния телефон. Друго не ѝ беше нужно. Тъкмо навличаше якето си, когато входният звънец иззвъня. Беше Джоузеф, с прашни работни дрехи.
— Точно сега излизам. Нямам време — дори и за разговор.
Джоузеф я хвана за лакътя.
— Фрида, какво става? Всеки звъни на другия. Къде е Фрида? Какво се случва с нея? Не се обаждаш по телефона. Не отговаряш, когато ти звъним.
— Знам. Знам. Ще ти обясня. Но не сега. Трябва да отида до Кройдън.
— Кройдън? Онези момичета?
— Не знам. Може би.
— Сама?
— Не съм дете.
— Аз тебе закарам.
— Не ставай смешен.
Джоузеф я изгледа строго.
— Закарвам те или те държа тук и обаждам се на Рубен.
— Готов ли си да опиташ? — изстреля Фрида със свиреп тон.
— Да.
— Добре тогава, закарай ме. Това твое ли е?
Зад Джоузеф се виждаше раздрънкан бял микробус.
— За работа е.
— Тогава да тръгваме.
Пътуването беше дълго — първо до "Парк Лейн", после през квартала Виктория и накрая по Челси Бридж[40], откъдето се озоваха в Южен Лондон. Фрида държеше картата разтворена в скута си, даваше инструкции на Джоузеф и обмисляше какво точно трябва да направи. Батърси. Клапам. Тутинг. Да се обади ли на Карлсън? И какво щеше да му каже? Че има подозрения за човек, чието име не знаеше? Чийто адрес не знаеше? За младо момиче, което никой не издирваше? И след онзи последен, крайно неприятен разговор по телефона? В момента пътуваха из квартали на Южен Лондон, чиито имена ѝ бяха слабо познати. Инструкциите станаха по-сложни, но накрая Фрида и Джоузеф спряха малко по-нагоре от къщата на Лорънс Дос.
40
Висящ мост над р. Темза в Западен Лондон, свързващ кварталите "Нелси" на северния бряг и "Батърси" на южния бряг. —