Вкъщи тримата играха на игра с пулове, в която той ги остави да го победят и им показа един много прост трик с карти, който беше научил, и те крещяха от възторг, все едно бе магьосник. После гледаха видео, седнали на дивана, той между двамата, развълнуван и изпълнен с тъга.
Когато джиесемът му иззвъня, той го остави да звъни, докато накрая звъненето престана. После иззвъня отново. Майки и Бела го погледнаха въпросително, след което станаха и се отдалечиха, а той с неохота отиде до телефона и го извади от калъфката му.
— Да?
— Обажда се Ивет.
— Днес е неделя.
— Знам, но…
— В момента съм с децата. — Не ѝ беше казал, че заминават. Не искаше в службата му да узнаят, за да не го съжаляват. Щяха да започнат да го канят да ходи с тях да пийнат след работа, щяха да престанат да се отнасят с него като с шеф, щеше да изглежда като глупак в очите им.
— Да. — Тя очевидно се смути. — Просто държах да сте информиран. Вие настояхте за това.
— Продължавай.
— Рут Ленъкс е ходила на друго място, преди да се прибере вкъщи: в един апартамент близо до кръстовището "Елефант енд Касъл". Успяхме да установим кой е собственикът на сградата; беше заминал някъде и отне време, докато го открием. Изпита явно облекчение, когато разбра, че го търсим просто във връзка с извършено убийство — добави тя сухо. — Той потвърди, че апартаментът е отдаден под наем на някой си господин Пол Кериган, строителен техник.
— И?
— Разговарях с господин Кериган. Има нещо, не знам точно какво. Не пожела да обясни по телефона. Ще се срещнем с него утре сутринта.
Настъпи мълчание. Ивет почака, после каза обезсърчено:
— Помислих си, че бихте искали да знаете.
— В колко часа?
— В осем и половина на строителния обект, където работи в момента. Става дума за новата метростанция на "Тотнъм Корт Роуд", по проекта "Кросрейл"[19].
— Ще бъда там.
— Мислите ли, че…
— Казах, че ще бъда там.
Карлсън прибра телефона обратно в калъфката, като вече съжаляваше за острия си тон. Ивет не беше виновна.
По-късно, след като Майки и Бела си бяха тръгнали с майка си, а Карлсън беше ходил да потича известно време, той крачеше из двора си, запалил една от цигарите, които се мъчеше да откаже. Птиците пееха в здрача, но това само го караше да се чувства още по-наранен и по-нещастен. Той влезе вътре и взе телефона, после се отпусна на дивана, където само преди два часа бяха седели децата му. Държеше телефона и се взираше в него, като че ли очакваше да му каже нещо. Накрая, преди да е размислил, той набра номера на Фрида. Имаше нужда да поговори с някого, а тя беше единственият човек, пред когото не би се срамувал да излее мъката си. Остави телефона да звъни продължително; почти чуваше как кънти из нейната спретната празна къща. Явно не си беше у дома. Позвъни на мобилния ѝ, макар да знаеше, че тя почти никога не го държи включен, нито пък прослушваше съобщенията, които се трупаха в гласовата ѝ поща.
Той затвори уморените си, възпалени очи и изчака напрежението да се уталожи. Мислите за работата го спасяваха от мислите за живота.
— Как беше? — попита Саша по-късно същата вечер.
— Когато слязох от метрото на връщане от летището, се почувствах много странно — каза Фрида. — За миг ми се стори, че Лондон изглежда различен — мръсен, изостанал и много беден. Все едно бях попаднала в Третия свят.
— Аз всъщност те попитах за Ню Йорк.
— Нали си го виждала по филмите — отвърна Фрида. — Предполагам, че си била там поне няколко пъти. Знаеш как изглежда.
— Питах те за Ню Йорк, но всъщност имах предвид Санди.
— Той смята, че трябва да се преместя там — каза Фрида. — Според него трябва да съм някъде на по-безопасно място.
— И да живеете заедно.
— Да. И това също.
— Изкушаваш ли се да го направиш?
— Преди казах "не" — отвърна Фрида. — Сега обаче не знам. Той ми липсва. Но тук имам някои неща за вършене. Неща, които трябва да се доведат докрай. А сега ми кажи кога ще ме запознаеш с новия мъж до теб?
19
Голям инфраструктурен проект, чиято цел е увеличаване на линиите на лондонското метро в посока център-югоизток и център-запад, до достигане на дължина от 118 км. —