— Ние не сме приятелска компания — каза Сингх. — Не се събираме и не излизаме заедно.
— Вие сте просто студенти на професор Брадшо.
— Точно така. Ние сме тези, които доброволно участваха в неговия блестящо измислен експеримент, който очевидно не ви дава покой.
— Вие при кой психотерапевт отидохте?
Лицето на Сингх се изопна.
— Вие какво, в капан ли искате да ме вкарате? Ще ни съдите ли? — повиши глас той.
— Не — отвърна Фрида. — Просто се интересувам. Да речем, че съм любопитна.
— Вижте — каза Сингх — ние нямаме нищо общо с публикуваното във вестника. Мислех, че информацията за експеримента ще се появи единствено в журнала по психология, който се чете само от специалисти, и с това нещата ще приключат. Не знам как е стигнало до медиите.
— Няма значение. Това не ме вълнува — каза Фрида. — По-добре ми разкажете за вашето участие в експеримента.
— Аз се срещнах с психотерапевтката, която издържа теста. Казва се Джералдин Флайъс. Доколкото знам, е публикувала научен труд за това, че всички ние сме повече или по-малко психопати, или нещо такова. Както и да е, отидох и се срещнах с нея, прилежно си изрецитирах заучения текст за това как съм бил жесток към животните и за фантазиите ми да наранявам жени. По-късно тя се свърза с мен и ме попита кой е моят лекар, както и разни други неща.
— Вие какво ѝ отговорихте?
— Професор Брадшо ни беше казал, че ако някой от посетените терапевти реагира на разказаната история и сметне човека за потенциално опасен, въпросният участник трябва да го насочи към него и той ще му обясни за провеждания експеримент. Това е, за да не бъдем арестувани.
— За какво биха ви арестували? — попита Фрида.
— Добре, добре — каза Сингх с нотки на раздразнение. — Тя забеляза проблема, а вие не успяхте. Не е станало кой знае какво. Забравете за това.
— Но мен ме интересува историята, която всички сте разказали. Как беше измислена?
— В нея нямаше нищо особено. Брадшо ни даде да прочетем диагностичния тест за психопатия[21], после се обединихме около предложената история и всеки от нас трябваше да я заучи и да я изиграе.
— Не ме интересува диагностичният тест — каза Фрида. — Интересуват ме по-скоро някои детайли. Откъде се появиха в историята онези фрагменти, които нямат нищо общо с точките в теста? Например онзи разказ за подстригването на косата. Защо е бил включен?
— Какво значение има?
Фрида се замисли за момент и се огледа наоколо. Стаята бе не само студена. Усещаше се мирис на влага. Вътре нямаше нито един предмет, който да не е бил оставен там от хазяина. Всички вещи създаваха усещането, че са захвърлени и необичани — със сигурност бяха домъкнати от гаражни разпродажби.
— Мисля, че е трудно да се преструваш на пациент — отбеляза Фрида. — За повечето хора най-трудно е да се решат да потърсят помощ при психотерапевт. И когато все пак дойдат и седнат срещу мен, аз знам, че за тях това е било твърде болезнено решение. Затова си мисля, че е не по-малко трудно да се преструваш, че търсиш помощ.
— Не разбирам за какво говорите.
— Когато влязох, вие се извинихте заради обстановката в къщата.
— Не съм се извинявал. Казах, че извадих късмет, че намерих тази квартира.
— Казахте, че докато сте били студент, всичко ви е било подсигурено, но сега трябва вече сам да се грижите за себе си. Казахте, че не се събирате и не излизате с колегите си.
— Не виждам нищо лошо в това.
— Може би не бихте искали да го чуете от мен, но…
— Знаете ли, имам чувството, че се готвите да кажете нещо за мен, което няма да бъде особено приятно.
— Не, разбира се. Но си мисля, че когато сте пожелали да участвате доброволно в експеримент, при който хем се ходи при психотерапевт, хем не се ходи наистина, сте го направили, защото ви се е открила възможност да изразите нещо лично. Някаква тъга, усещане че не се грижат за вас.
— Това са пълни глупости. Точно така действат психотерапевтите като вас. Хващате се за думите, които хората са изрекли, и ги използвате със самочувствието, че упражнявате власт над тях. И ако те се противопоставят на вашата интерпретация, това ги прави да изглеждат слаби. Това, което ви е подразнило, е фактът, че сте била въвлечена в експеримент, който публично ви е изложил. Чух, че между вас и д-р Брадшо има някакъв конфликт и ако аз с участието си съм утежнил нещата, моля да бъда извинен. Но не ме оплитайте във вашите терапевтични трикове.
21
Тест за психологическа оценка на личността, и по-специално за наличието на симптоми на психопатия. Състои се от 20 точки и е разработен и патентован от канадския психолог Робърт Хеър през 70-те години на XX в. —