— Но той не го направи.
— Трябваше да те взема с мен.
— Говориш така, сякаш съм куче.
— Трябваше да те поканя да дойдеш. Малка услуга от твоя страна. Би било добре да си там и да видиш лицето му в момента, в който му казах. Ти забелязваш тези неща.
— Но нали Ивет е била там.
— В това отношение тя е по-зле и от мен, а аз самият съм истинско дърво. За това би трябвало да попиташ бившата ми съпруга. Тя ме обвиняваше, че изобщо не разбирам какво чувства, а аз ѝ отвръщах, че ако иска да разбера какво чувства, трябва да ми каже и… Е, ясно ти е за какво говоря.
— Ако е можел да седи срещу теб в деня на убийството, без да се пречупи, днес това за него не би било проблем. И аз не бих могла да ти помогна.
— Липсва ли ти сътрудничеството ни? — попита я Карлсън. — Бъди честна.
Фрида дълго мълча.
— Не знам — каза тя накрая. — Може би. Понякога се улавям, че ми липсва, както когато ми разказа за тайния живот на Рут Ленъкс. Но се опитвам да не мисля за това.
— Исусе! — изрече Карлсън с извинителен тон. — В момента се възстановяваш, а аз се опитвам отново да те въвлека в нещо, което едва не те уби.
— Не! Изобщо не си прав. Приятно ми е да те видя и да разговаряме. Това е като посещение от външния свят. Някои посещения, които имам от външния свят, са неприятни, но твоето е различно. Наистина се радвам, че дойде.
— Това е добре — отвърна Карлсън. — Виж, Фрида, едва тези дни научих за онзи мизерен експеримент. Иска ми се да извия врата на този надут пуяк Хал Брадшо.
— Това едва ли би ми помогнало.
— Погодил ти е номер. Ти го изложи като професионалист, а той не може да се примири с това и никога няма да го забрави. Нищо чудно, че напоследък самодоволната усмивка не слиза от лицето му.
— Искаш да кажеш, че е организирал всичко това, за да ме уязви и унизи?
— Способен е да го направи. Ако зависеше от мен, никога не бих слушал отново глупавите му брътвежи за изкуството на престъплението. Но за съжаление, комисар Крофорд много държи на него. — Той се поколеба, а после добави: — Може би не бива да ти казвам това, но все пак ще го направя. В началото на разследването на убийството на Рут Ленъкс казах на комисаря, че не искам Брадшо да продължава да работи за нас. Мислех си, че разговорът ни ще си остане поверителен, но Крофорд повика Брадшо и ме накара в негово присъствие да повторя онова, което му бях казал. Той обожава да противопоставя хората един на друг.
— Това какво общо има с мен?
— Брадшо започна да злослови по твой адрес и аз те защитих, като му казах, че той изпитва към теб професионална ревност, задето си го направила на глупак. Сега си мисля, че може би не биваше да го дразня по този начин: Ще ми се да можех да направя нещо.
— Това няма как да стане. А ако си намислил нещо, моля те, не го прави.
— Е, поне не бих му позволил да притеснява децата на Ленъкс.
— Смятащ ли да им кажеш?
— Да. Въпреки че баща им сигурно ще го направи; вместо мен. Горките деца. Първо убиват майка им, а после целият им досегашен живот се срива. Ти вече познаваш сина, нали?
— Да, запознах се с него. Защо ме гледаш така?
— Имам едно предложение.
— Отговорът е "не".
Райли беше този, който откри бутилките. Те бяха в малката барака в задния двор, в която бяха складирани малка електрическа косачка, лопати, гребла, градинарски ножици, голямо скъсано брезентово платнище, ръчна количка, наредени една в друга празни пластмасови саксии, стари буркани от конфитюр, кашон с плочки за баня. Някой се беше постарал бутилките да останат скрити, тъй като бяха набутани в един ъгъл зад полупразни кутии с боя и бяха грижливо покрити с полиетиленово фолио. Райли се загледа в находката, после отиде да извика Ивет.
Тя извади бутилките една по една и ги огледа внимателно. Водка, бял сайдер, евтино уиски: алкохол, с който да се напиеш, а не да пиеш за удоволствие. Дали бяха на децата, или на родителите, дали бяха стари, или нови? Изглеждаха нови. Изглеждаха скришни.
26
Карлсън трябваше да намери подходящ възрастен. Често пъти т.нар. "доверен възрастен"[23] за един подрастващ е родителят, но в случая с децата на семейство Ленъкс единият от родителите беше мъртъв, а другият изобщо не беше подходящ при съществуващите обстоятелства. Карлсън се замисли дали да не помоли Луиз Уелър, сестрата на Рут, да присъства — но Джудит Ленъкс заяви, че предпочита да умре, отколкото да говори за майка си в присъствието на леля си, а Тед измърмори, че Луиз е почти в еуфория от цялата ситуация.
23
Според законодателен акт от 1984 г., прилаган в Англия и Уелс, лицата под 18-годишна възраст трябва да бъдат придружавани от "доверен възрастен", който да защитава интересите им, ако бъдат задържани, обискирани или разпитвани от полицейски служители. В качеството на "доверен възрастен" може да присъства: родител, попечител, социален работник или в краен случай всяко лице над 18 г. с отговорно поведение, което не е служител на полицията. —