— Искаш ли да си починеш малко? — попита го Аманда Торн.
— Не, не иска — сряза я Карлсън.
— Разбира се, че не съм имал никаква представа. Тя беше добрата майка, добрата съпруга, добрата съседка. Шибаната госпожа Съвършенство.
— А сега вижда ли ти се логично? Би ли се опитал да я разбереш?
Тед се обърна към Фрида — толкова кльощав и крехък, че човек имаше чувството, че ако някой го докоснеше или го хванеше, би се разпаднал на безброй остри късчета.
— Какво имате предвид?
— Внезапно и по болезнен начин си принуден да видиш майка си в нова светлина — различна от жената, която всеки описва като стабилна, спокойна и всеотдайна., Жена, която се оказва, че е имала друга, непозната за останалите същност, със свои собствени нужди и желания; жена, която е имала и друг, потаен живот, нямащ нищо общо със семейното ви всекидневие. Затова те питам: ако хвърлиш поглед назад към миналото, струва ли ти се логично поведението ѝ и би ли го оправдал?
— Не. Не знам. Не искам да мисля за това. Тя беше моята майка. С нея ми беше… — той притвори очи за миг —…уютно.
— Точно така. Възприемал си я като безполово същество.
— Не искам да мисля за това — повтори Тед. — Не искам да си представям подобни сцени. Вече всичко е пропито с отрова.
Той отново рязко се обърна към прозореца. Фрида усети, че момчето едва сдържаше сълзите си.
— И така — гласът на Карлсън наруши мълчанието — ти казваш, че никога нищо не си подозирал.
— Тя беше много лоша актриса, изобщо не я биваше в играта на шаради[24]. Не умееше да лъже, дори с лъжа да трябва да спаси живота си. Изчервяваше се и всички ѝ се смеехме. Това си беше наша семейна шега. Но сега се оказва, че е била прекрасна актриса и лъжкиня, нали?
— Можеш ли да ни разкажеш за деня, в който беше убита — сряда, шести април?
— Какво да ви разкажа?
— Кога излезе от вкъщи, какво прави през деня, в колко часа се прибра — неща от този род.
Тед изгледа свирепо Фрида, после каза:
— Ясно. Имате предвид алибито ми. Излязох от вкъщи по обичайното време — към осем и половина. Трябваше да отида рано на училище — то е на няколко минути път пеша, защото имах предварителен изпит[25] по приложни изкуства. Чух, между другото, че са ми поставили много висока оценка. — Той се усмихна горчиво. — Страхотно, а? После, през останалата част от деня, бях в училището. След часовете срещнах Джудит и с нея се помотахме тук-там, а после се прибрахме заедно вкъщи. Там навсякъде щъкаха полицаи. Достатъчно ли ви разказах?
— Достатъчно.
Джудит Ленъкс беше следващата. Тя влезе през вратата леко и безшумно, подобно на призрак, и огледа всеки един поотделно със светлосините си очи. Имаше меденокафяви къдрици, а носът ѝ бе обсипан с лунички. Въпреки че косата ѝ се нуждаеше от измиване и въпреки че беше облечена със старо долнище на анцуг и широк зелен пуловер, който най-вероятно беше на баща ѝ и стигаше до коленете ѝ, а дългите му ръкави скриваха ръцете ѝ, тя очевидно беше хубава и притежаваше прасковената свежест на младостта, която дори непрекъснатият плач по мъртвата майка не можеше да скрие.
— Нямам какво да кажа — заяви тя.
— Няма нищо, скъпа — каза благо Аманда Торн. — Не си длъжна да говориш.
— Ако смятате, че татко го е извършил, значи, просто сте глупави.
— Защо казваш това?
— Защото е очевидно. Мама го е мамила и вие си мислите, че той е разбрал и я е убил. Само че татко я обожаваше и не знаеше нищо, абсолютно нищо. Не можете да превърнете нещо в истина просто като си мислите, че е истина.
— Разбира се, че не — съгласи се Карлсън.
Фрида се замисли за момичето. Беше на петнайсет, на прага на женствеността. Беше загубила майка си и досегашната си представа за нея; сега вероятно се страхуваше, че може да загуби и баща си.
— Когато разбра за майка ти… — започна Фрида.
— Прибрах се вкъщи заедно с Тед — каза Джудит. — Когато разбрахме, се хванахме за ръце. — Тя изхлипа тихо. — Горкият Тед! Мислеше, че мама е съвършена.
— А ти не мислеше ли така?
— При дъщерите е различно.
— Какво имаш предвид?
— Той беше нейното скъпо момче. Дора беше нейното сладко момиченце. А аз ѝ бях откраднала червилото — не в истинския смисъл на думата. Тя не си падаше много по гримове и разни такива неща. Но разбирате какво искам да кажа. Както и да е, аз съм средното дете.
— Но си сигурна, че никой не е знаел?
— Че през цялото това време е лъгала татко ли? Не. Аз самата все още не вярвам. — Тя потърка силно лицето си. — Всичко ми е като на филм сякаш не се е случило наистина. Това не е нещо, което тя би направила. Звучи много глупаво. Тя е жена на средна възраст и дори не е особено привлекателна. — Джудит млъкна изведнъж, лицето ѝ се сгърчи. — Не исках да го кажа по този начин, но вие разбирате какво имам предвид. Косата ѝ е прошарена, бельото ѝ е практично и не се притеснява за външния си вид. — Тя изведнъж осъзна, че говори за майка си в сегашно време. Избърса сълзите си. — Татко не знаеше нищо, честна дума — изстреля тя на един дъх. — Кълна се, че татко нищо не подозираше. Той е толкова нещастен. Оставете го на мира. Оставете ни на мира.
24
Игра, чиято цел е един от участниците да обясни чрез пантомима значението на предварително намислена дума или фраза, която останалите трябва да отгатнат. —
25
В английската образователна система предварителният изпит е репетиция за окончателния изпит, когато се оформя оценката по съответния предмет. —