— Моля?
— Колко време е продължила връзката им?
— Съпругът ви не ви ли каза?
— Каза ми, че е било нещо повече от краткотраен секс. Но че все още ме обича и се надява да му простя.
— Десет години — каза Ивет с равен тон. — Срещали са се всяка сряда следобед. В апартамент под наем.
Илейн Кериган изпъна още по-силно гърба си. Очевидно се замая от чутото, кожата на лицето ѝ сякаш увисна.
— Десет години. — Чу се как шумно преглътна.
— И вие не сте знаели?
— Десет години. В апартамент под наем — повторя като ехо тя.
— Ще се наложи да претърсим жилището ви — каза делово Ивет.
— Разбирам. — Гласът на Илейн Кериган звучеше все така любезно, но едва се чуваше.
— Нищо необичайно ли не сте забелязали в поведението му?
— Пред последните десет години ли?
— По-скоро през последните няколко седмици.
— Не.
— Не е бил раздразнителен, нито разсеян?
— Не бих казала.
— И не сте знаели, че от банковата сметка на съпруга ви всеки месец изчезват по неколкостотин лири, с които е плащал наема на апартамента?
— Не.
— Никога ли не сте я срещали?
— Другата жена ли? — Тя се усмихна уморено. — Не мисля. Но знам, че е живеела наблизо. Може и да съм я срещала.
— Ще ви бъдем благодарни, ако се опитате да уточните по кое време вие и съпругът ви сте се прибрали вкъщи в онази сряда — може да попитате колегите си в службата.
— Ще се постарая.
— Довиждане. Не ни изпращайте.
— Да. Благодаря.
Тя не стана, когато те си тръгнаха, а продължи да седи на дивана с изправен гръб, без всякакво изражение на продълговатото си лице.
— Искате ли да пийнем по нещо? — попита Ивет Карлсън, опитвайки се да звучи естествено — сякаш ѝ беше все едно какво ще ѝ отговори. Чу стържещите нотки в гласа си.
— Ще си освободя останалата част от деня, а утре няма да съм на работа, така че…
— Добре. Беше просто предложение. Исках да ви кажа нещо. Фрида ми се обади по телефона.
— По какъв повод?
Докато Ивет разказваше на Карлсън за полицейския разпит на Фрида, той отначало се усмихна, но накрая на лицето му се изписа умора.
— Отговорих ѝ, че трябва да поговоря с вас за това, но тя каза, че сигурно ви е дошло до гуша от нея. Имаше предвид онзи скандал с Ръндел.
— Какво ѝ става? — зачуди се Карлсън. — В нощните клубове има побойници, които доста по-рядко от нея се забъркват в скандали.
— Тя едва ли си поставя това за цел.
— Да, но човек би казал, че където се появи тя, все по: нещо се случва. Както и да е, обадила ти се е. По-добре проведи някой и друг телефонен разговор с когото трябва.
— Извинете, не исках да ви притеснявам с това.
Карлсън се поколеба, забелязвайки избилата по лицето ѝ гъста червенина.
— Не исках да бъда груб. Ще прекарам малко време с децата си — каза той меко. — Те скоро заминават.
— Не знаех — за колко време?
Карлсън осъзна, че не може да ѝ каже.
— За доста дълго време — отрони с мъка той. — Затова не искам да губя нито миг.
— Разбира се.
На Майки му бяха подстригали много късо косата и сега беше като мека четина; кожата на главата му прозираше през нея, а ушите му стърчаха. Косата на Бела също беше подстригана и сега лицето ѝ бе обрамчено от гъсти къдрици. Заради късо подстриганите си коси и двамата изглеждаха по-малки и по-беззащитни. До тях Карлсън се почувства прекомерно висок и едър. Сърцето му се изпълни с нежност и вълнение, той се наведе и ги притисна до себе си. Но те се изплъзнаха от прегръдката му. Бяха възбудени, телцата им пулсираха от нетърпение. Искаха да му разкажат за жилището, в което щяха да живеят — с балкони отвсякъде и с портокалово дърво в двора. С вентилатор във всяка стая, защото през лятото ставало много горещо. Бяха им купили нови летни дрехи, къси панталонки, роклички, сандали и джапанки. Там рядко валяло — дъждът в Испания вали най-вече в полето[26]. На няколко преки имало открит басейн, а през уикендите можело да ходят с влак до морето. В новото си училище щели да носят униформи. Вече знаели някои думи на испански. Можели да казват: Puedo tomar un helado роr favor![27] А също и gracias[28] и mi nombre es Mikey, mi nombre es Bella[29].
Карлсън се усмихваше през цялото време. Искаше му се никога да не заминават; в същото време му се искаше вече да са заминали, защото му беше трудно да издържи до момента, когато щяха да си кажат "довиждане".