28
На следващата сутрин, когато Фрида получи обаждането от Раджит Сингх, тя се уговори с него да дойде в частния ѝ кабинет, който сега стоеше празен през повечето време и тя рядко сядаше в любимото си червено кресло. По-късно през деня тя имаше насрочен сеанс с Джо Франклин, така че щеше да остане, докато дойдеше време за него, щеше да погледа през прозореца към пустеещата и обрасла с бурени строителна площадка, пресявайки мислите, които тревожеха съзнанието ѝ. Тя вървеше по тесните улици и сред познатата глъчка около магазините с не много бърза походка заради болния си крак. Имаше усещането, че върви след много тънка нишка сякаш изплетена от паяк, която я водеше през тъмен лабиринт с многобройни коридори. Фрида не можеше да си обясни защо съзнанието ѝ не искаше да се отърве от онази натрапчива история: това бе просто една измислица, съшита с бели конци, целяща да я вкара в капан и да я представи като некомпетентна глупачка. Би трябвало да се чувства гневна, унизена, изложена на показ; вместо това изпитваше тревога и напрежение. Събуждаше се нощем и мислите ѝ, изпълзели от калта на сънищата ѝ, се закачваха за бодлите на разказаната история. Усещаше леко, но настоятелно подръпване на нишката.
Сингх дойде точно навреме. Той беше облечен със същото дебело черно яке — всъщност беше облечен със същите дрехи, с които Фрида го бе видяла предишния път. Лицето му изглеждаше много уморено и той се отпусна тежко в креслото срещу нея сякаш действително бе дошъл на терапевтичен сеанс.
— Благодаря ви — каза той.
— За какво?
— За това, че се съгласихте да се видим.
— Но нали аз самата ви предложих да ми се обадите?
— Да, но ние ви прецакахме.
— Това ли е вашето усещане?
— Не знам за другите, но аз се почувствах като пълен боклук, след като вестниците разтръбиха подробностите около експеримента.
— Защото осъзнахте, че сте участвали в нещо непочтено ли?
— Когато подготвяхме изследването, идеята ми се струваше добра. Разсъждавах върху въпроса могат ли да бъдат контролирани психотерапевтите. Дейността на учителите се наблюдава от инспектори, но психотерапевтите могат да причинят сериозни щети в уединението на частните си кабинети и никой няма да разбере. Ако пациентът не е доволен, психотерапевтът просто му обръща гръб: ако не ти харесва, то е, защото при теб нещата не са както трябва — не при мен. Една система, при която всички подходи са оправдани.
— Струва ми се, че това не са ваши мисли. По-скоро е нещо, което би казал Хал Брадшо. Но това не значи, че не е вярно. Контролът върху работата на психотерапевтите действително е проблем.
— Да, но когато изследването стана публично достояние, нещата излязоха от рамките на добрия тон. На всички им се видя много забавно, но когато се запознах с вас… — Той млъкна.
— Не ви се сторих толкова откачена, колкото ме беше описал Брадшо?
Сингх се размърда неспокойно в креслото.
— Той ви нарече "халтаво оръдие"[30]. Каза, че вие и хора като вас могат да причинят непоправими вреди.
— И затова реши да ни подложи на тест?
— Предполагам, че той вижда нещата по този начин. Но не затова съм тук — в това отношение нищо не бих могъл да направя. Тогава ми казахте да се свържа с вас, ако има нещо, което искам да ви кажа.
— И имате какво да ми кажете ли?
— Така мисля. Не знам как точно да се изразя. В момента нещата при мен не се развиват по най-добрия начин. Сама видяхте. Не си харесвам достатъчно работата по магистратурата — очаквах, че ще има повече семинари, дискусии, изследователска дейност в екип, но през повечето време работя самостоятелно, ровейки се в библиотеката.
— Сам, без колеги?
— Да.
— И в личния си живот също ли сте сам?
— Вероятно се питате какво общо има това с цялата история — не отговори направо той.
— Разкажете ми.
Сингх заби поглед в пода, очевидно обмисляйки думите си.
— Имах връзка с едно момиче — каза той накрая. — Продължи дълго — е, дълго според моите представи. Не съм имал толкова много… — както и да е, не е толкова важно. Бяхме заедно година и половина — това е доста време. Казваше се Агнес. Казва се — да не си помислите, че е умряла. Но нещата между нас не вървяха и връзката ни не приключи добре. Аз обаче не дойдох при вас, за да ви разкажа това. Въпросът е, че Агнес ми подсказа онзи детайл за подстригването на косата. Не знам защо ви интересува толкова много. Всичко беше просто една измислена история. Аз бях този, който написа сценария, но си помислих, че му липсва колорит. Тогава се сетих за историята с подстригването — не знам защо. И я включих.
30
Англ. loose cannon — идиоматичен израз, който се използва за човек, на когото му липсва благоразумие и проницателност и чиито действия или изказвания представляват заплаха за хората, с които работи. —