Добре, че имаше само един изход оттам.
— Ще направим всичко възможно да открием колата ви, господине. — Тери Винсент се опитваше да успокои разгневения възрастен мъж. От описанието му разбра, че колата му бе открадната от изчезналата свидетелка. — Сега си починете и се погрижете за ръката си.
— Отивам си вкъщи и ще взема да гръмна проклетото псе, което ме ухапа — закани се той. — Да пипнете онова момиче, дето ми отмъкна „Шевролета“ и да я тикнете в затвора, чувате ли? И изхвърлете ключовете!
Нямаше представа колко бе изкушена да направи точно това.
— Да, господине.
След като разпита лекаря, прегледал Сейбъл Душейн, и полуистеричната сестра, която бе открила тялото на рентгенолога, тя излезе от болница „Мърси“ и подкара колата си към кабинета на патолога на Тюлейн Авеню. Сградата вече бе затворена за посетители, но охраната я пусна през служебния вход и я насочи към моргата.
Тери мразеше моргата. Трябваше да диша през устата си, за да не усеща миризмата на смърт и препарати. Макар че нямаше нищо против човека, който я управляваше.
— Здрасти, докторе.
Грейсън Хюит вдигна поглед от дългия разрез, който правеше през средата на трупа на жена на средна възраст. Чаровната му усмивка грейна зад прозрачния щит пред лицето му.
— Детектив Винсент! — Всеки път го казваше сякаш поздравяваше Памела Андерсън. — Отдавна не сте ми пращали трупове. Какво ви води в моята част на града?
— Тази вечер нямам доставка за вас, Грей, само няколко въпроса. — Тя кимна към масата за дисекции. — Би ли ми отделил минутка?
Грейсън бутна нагоре прозрачния щит и откри приятното лице на класически калифорнийски сърфист и буйна, рошава, изрусена от слънцето коса. Усмихна се още по-широко.
— Искаш да кажеш, че най-после ще ме поканиш на вечеря и секс след това?
— Не и когато съм на работа, докторе. Обади се някой уикенд. — Миризмата на формалин я накара да се разкашля. — Може ли да продължим в офиса ти?
— Това ченгетата сте големи кокони. — Той обърна глава и изрева: — Лорънс? — Брадясал пълничък фелдшер подаде глава зад вратата. — Би ли продължил с госпожа Мейнард?
Грейсън свали престилката и ръкавиците си, изми се набързо на една мивка до масата и покани Тери в кабинета си. Щом затвори вратата, тя въздъхна с облекчение.
— Кафе? — Носеше тениска с реклама на концерта на Спрингстийн19 и избелели джинси. Дрехите му приятно очертаваха стройното му тяло на важните места. — Преди малко го направих. Яма Мама Джава — внос от някакво горещо, екзотично местенце.
— Прекалих с кафето, благодаря. — Тя притисна с ръка къркорещия си корем, за да подсили изказването си.
Той седна зад бюрото си и избута настрани камара с доклади и стъкленица, в която плуваше очна ябълка.
— Е, щом няма да правим секс на бюрото ми — предложението ще остане отворено безкрайно дълго, между другото, — с какво друго мога да ти помогна тази вечер?
Тя се опита да не гледа очната ябълка.
— Грей, кога ще можеш да направиш аутопсията на Марк Леклер?
— Направих я още като дойдох. По нареждане отгоре. Тъкмо щях да правя доклада. Седни, седни. — Докато тя се настаняваше на стола пред бюрото му, той затършува в купчината картони и измъкна един. — Маркъс Аурелиъс Леклер, четирийсет и седем годишен, идентифициран от съпругата му по рожден белег на хълбока. Ядосан съм — имах намерение да гласувам за него — погледна я той. — Какво точно те интересува?
— Да кажем всичко.
— Да видим. Тялото е докарано с купчина отломки, изгоряло дърво, пепел, мазилка и натрошено стъкло — явно от местопрестъплението. Изцяло овъглен, с пълно изгаряне на плътта в различни части на тялото — поразени са обширни участъци от главата, горната част на трупа и крайниците.
— Значи е изгорял до смърт.
— А, не. След това открихме фрактура на черепа, обхващаща основни тилни кости. Масивен субдурален хематом, раздробени тилни кости, парченца, заседнали в церебралната тъкан, и какво ли още не.
Медицинските термини я объркаха.
— Което ще рече?
— Някой е нанесъл множество удари по задната част на главата на господин Леклер, докато мозъкът му не се е пръснал и не е издъхнал. Сама погледни. — Той извади снимка от аутопсията, която показваше тила на Марк Леклер, отделения скалп разкриваше смления мозък.
19
Брус Спрингстийн (1949) — американски певец, китарист и автор на песни. Един от основоположниците на направлението хартланд рок. — Б.пр.