— Изчезнали са от лицето на земята — продължи тя и влезе в стаята.
Усетих как тялото на майка ми се напряга.
— Джеймс Атертън, двамата млади магьосници, онези вещици Касноф и техният демон играчка — добави жената. — Смятахме, че и ти си изчезнала с тях, преди да се появиш тук и да се опиташ да убиеш дъщеря ми.
Досещах се, че жената е Айслин Бранник, но досещането е едно, а потвърждението — съвсем друго. Имах чувството, че сърцето ми е слязло в петите.
Прочистих гърло:
В своя защита мога само да кажа, че тя първа ми извади нож.
За моя изненада Айслин издаде дрезгав звук, който можеше да мине за смях.
— Изпий това — каза тя и ми подаде чашата.
— Ъ-ъ, не, няма да стане — отвърнах аз, вперила подозрително поглед в тъмнозелената течност, която миришеше на бор и пръст. Имайки предвид, че ми я подаваше майката на Изи, сигурно бе отровна.
Айслин обаче само сви рамене.
— Ами добре. На мен ми е все едно дали ще те боли главата.
— Всичко е наред — увери ме майка ми, без да сваля очи от Айслин. — Ще се почувстваш по-добре, ако го изпиеш.
— Как, като умра ли? — попитах. — Е, така главоболието ми наистина ще изчезне, ама умирането ми се струва твърде сериозен страничен ефект.
— Софи — измърмори предупредително мама.
Айслин обаче само ме изгледа проницателно, с лека усмивка на устните.
— Определено е устата — каза и погледът й се насочи към майка ми. — Сигурно го е наследила от него. Ти винаги си била тиха и кротка.
Погледнах объркана майка си, но тя все още се взираше в Айслин Бранник. Лицето й бе много бледо.
— Трябва да сте долу след пет минути — отсече Айслин и се приближи към леглото. — Семейно събрание.
Отпих предпазливо от топлата течност. Вкусът й бе по-неприятен от вида, но веднага щом преглътнах, почувствах как болката в черепа ми отслабва. Затворих очи и се облегнах на възглавницата.
— А ние защо сме ви? — зачудих се. — Не можете ли просто да… да се разберете по браннишки, без нас?
В стаята настъпи потискащо мълчание. Отворих очи и установих, че мама и Айслин се гледат напрегнато.
— Тя не знае, така ли? — запита най-сетне Айслин.
В гърдите ми се надигна вихрушка от емоции: ужас, гняв. Не исках да се занимавам с това. Не бях готова да се изправя срещу него, не още.
Но когато мама се обърна към мен, разбрах. Видях страха и тъгата, изписани на лицето й, видях как стиска одеялото. И проумях, че независимо дали имам желание да се изправям точно сега срещу фактите, причината за присъствието й тук е съвсем проста.
— Мамо? — попитах въпреки това.
Отговорът обаче дойде от Айслин:
— Майка ти е Бранник, София. А това значи, че и ти си една от нас.
Глава 4
Когато вратата се затвори след Айслин, мама зарови лице в дланите си и въздъхна, потрепервайки. Надигнах чашата и я изпих до дъно. Веднага се почувствах по-добре. Не само болката в главата ми отслабна, а направо живнах, макар в устата си да имах вкус на борова кора.
Това обаче не бе проблем. Така можех да се съсредоточа върху нещо друго, вместо върху факта, че на практика всичко в живота ми е било една голяма лъжа. Или върху не по-малко неприятната мисъл, че някак съм „изгубила“ седемнайсет дена. Или върху това, че в тялото ми има призрак.
Джена ми липсваше, при това толкова силно, че бе почти като физическа болка. Исках да я хвана за ръката, да чуя някоя от типичните й забележки, след която ситуацията щеше да изглежда смешна, а не ужасна.
И Арчър би ми свършил работа. Той сигурно щеше да вдигне вежда по онзи едновременно дразнещ и секси начин и да пусне някоя мръсна шега за това как Елодия ме е обладала.
Или пък Кал. Той нямаше да каже нищо, но самото му присъствие щеше да ме успокои и да ме накара да се почувствам по-добре. И татко…
— Софи! — повика ме мама и ме изтръгна от унеса ми. — Не знам… не знам дори откъде да започна.
Вгледа се в лицето ми. Очите й бяха зачервени.
— Исках да ти кажа… толкова пъти се канех, но всичко бе така… объркано. Мразиш ли ме сега, като научи?
Поех си дълбоко въздух:
— Разбира се, че не! Не че съм особено очарована… запазвам си правото да се разсърдя и ядосам по-нататък. Но сега… Мамо, сега съм толкова щастлива да те видя, че не ми пука дори да си нинджа от бъдещето, изпратена да унищожава пухкави котенца и дъги!