Маха Коган
В подножието на Висшата мъдрост
Избрани теми от Науката за духа
ПРЕДИСЛОВИЕ
Духът не е фантастика, религиозна измислица или абстрактен атрибут на човешката психика. Той е реално съществуващ елемент от света, а би могло да се каже и — единствената реалност. Но за повечето от хората на Земята, чието съзнание е овладяно от измамната привлекателност на земната очевидност, светът на формите е единствената реалност. Материалният свят или светът на формите е временен и бързо изменящ се, а светът на духа е вечен и неизменен, поне в обхвата на човешкото разбиране за вечност и неизменност. В по-древни времена развитието на духовните качества е заемало много по-важно място в образованието и възпитанието на младите хора. Но с настъплението на материализма в най-грубата му веществена форма, съзнанието на хората е било насочено единствено към опазване и развиване на физическото им тяло, а развиването на духа се е свеждало в повечето случаи до придобиването на определено образование с приложна насоченост. Философията и психологията са се ограничавали до анализиране и обобщаване на явленията на осезаемия, включително и с различни уреди, свят. Душевният живот и мисленето са се представяли като биоелектрични процеси, протичащи на нивото на невроните в главния мозък и приключващи със смъртта на физическото тяло. Следсмъртното съществуване на съзнанието се е възприемало като суеверие или мечта, а безсмъртието се е разбирало като съхраняване на определени постоянни белези в поколенията на нивото на половите клетки. Гениалността и талантът са се считали за резултат на възпитанието и обучението, без да се е отчитало решаващото значение на продължителното им усъвършенстване през миналите животи. Безстрашието, саможертвата, милосърдието, състраданието и множество други висши духовни качества са се считали за продукт на педагогиката или за подражание, което важи всъщност и за техните антиподи. Крайно време е знанията за духовната страна на природата и човека да станат основен фактор във възпитанието и образованието на хората от най-ранна възраст. Тези знания съществуват и не са резултат на пророчески съновидения и религиозни интерпретации, нито на философски догадки и поетични прозрения, а са получени чрез непосредствена връзка и реално сътрудничество на отделни напреднали в духовно отношение хора с Пазителите на тези знания от векове. Тяхната единствена задача винаги е била гарантиране сигурността, благополучието и доброто бъдеще на човечеството по пътя му към съвършенството и красотата. Целта на тази книга е да насочи вниманието на достатъчно интелигентните и духовно развити хора към тези въпроси.
ВЪВЕДЕНИЕ
Още от зората на своето съществуване човечеството е било наблюдавано, контролирано и наставлявано от Същества с много по-развито съзнание от неговото, които са му предавали периодично от една страна важни за физическото му оцеляване знания и умения, а от друга — морални норми и правила, които да го разграничат от подчинените на инстинктите си сравнително по-нисши същества на Земята. Наричали са ги Пратеници на боговете, Архангели, Велики Учители, Мъдреци, Божии синове, Велики Риши, Кумари, Аватари, Синове на Светлината и с други подобни наименования, но тези Същества са били и сега са в действителност по-старши Братя на човечеството, преминали отдавна по пътя, по който сега вървят и хората на Земята. Те са постигнали с цената на постоянен труд и себеотрицание през множество въплъщения непрекъснатост на съзнанието си при прехода от земно към надземно съществуване (практическо безсмъртие) и са поели доброволно върху себе си бремето на отговорността за съдбата на Планетата през тази космическа Епоха. Споменът за първоначалните Велики Учители и Наставници се е съхранил в митовете и легендите на различните народи, а Ученията им са послужили за основа на различни религиозни култове и догми, някои от които съществуват и днес, макар и вече доста отдалечили се от своя Първоизточник.
Много пъти са се въплъщавали, т.е. раждали във физическо тяло на Земята като обикновени хора, Великите Учители и всеки път са предавали на хората необходимото за дадената епоха количество от информация, съобразено с равнището на съзнание, достъпно за човеците през съответната епоха. Но както в миналото, така и сега, хората трудно възприемат преподаваните им уроци и в повечето от случаите са се отплащали на своите Благодетели като са ги разпъвали на кръст, изгаряли на клада, преследвали и унижавали по всевъзможни способи. И едва след смъртта им, когато общественото съзнание е достигало необходимото ниво, за да възприеме и оцени съответното Учение, са ги възвеличавали и са им изграждали Пантеони.