Земята се разпукала още повече. Момата потънала до шия: само главата й останала над земята. Трети път се провикнал князът:
— Хайде, сестро! За срам станахме на хората. Бързо излизай, че ще счупя вратата и ще те измъкна насила! Какво беше това обличане толкова време?
— Ей сега, братко. Готова съм. Само пояса да си завържа.
А куклите рекли трети път:
Земята се разтворила съвсем и погълнала княгинята, а после се затворила отново над нея. Дошъл князът, зачукал, затропал, но никой вече не му се обадил. Той изкъртил вратата. Гледа — в четирите ъгъла по една кукла, а сестра му — никъде. Разсърдил се той, отсякъл на куклите главите и разпратил хора навсякъде по царството да дирят сестра му. Обещал, че на оногова, който му я доведе, ще даде цял товар злато.
В това време сестрата била в Подземното царство. Тя се чудела накъде да тръгне: толкова много пътища се отваряли пред нея. Не знаела кой накъде води. Най-сетне поела един път, който й се видял най-лесен.
Вървяла, що вървяла, стигнала до една горска поляна. Гледа: насред поляната — дъсчена хижа стои на три кокоши крака. И както стояла хижата, отведнъж почнала да се върти. Върти се, не спира.
— Спри се, хижице! — рекла княгинята. — Спри се, да вляза!
Хижата се спряла начаса и момата влязла. В стаята седяла мома хубавица и везела забрадка със златни и сребърни жици. Тя посрещнала любезно гостенката и я запитала отде иде и накъде е тръгнала. Княгинята й разказала всичко.
— Сбъркала си, сестрице, че си дошла тук — казала момата. — Тая хижа е на една зла магьосница. Тя яде хора. Аз се бях изгубила в гората и тя ме хвана, та ме доведе тук. Все ме е страх, че някой ден ще ме изяде. Сега още не посяга на мене, защото съм слаба: чака ме да напълнея. Добре, че я няма тук: инак щеше веднага да те изяде. Но може всеки миг да дойде. Не зная какво ще правим тогава. Дано успея да те спася с някоя от магиите, които съм научила от бабата.
— Ами защо не избягаш? — попитала княгинята.
— Смея ли? Ще ме хване веднага и ще ме направи на късове. Видя ли тия дървета, дето стърчат около хижата? Те са все омагьосани стражи. Викне ли им бабата, ще се нахвърлят върху мене и ще ме хванат.
Уплашила се княгинята от тия думи, но нямало накъде да върви: и пътя не знаела, па и много била уморена. Останала при момата. Седели и си приказвали. По едно време момата домакиня рекла тихо:
— Иде.
И тя казала някакви думи, та превърнала княгинята на игла, забола я в косата си и продължила да везе. Дошла магьосницата. Щом влязла още, почнала да души, както правят кучетата.
— На какво ми мирише? На вкусно ми мирише. Кой е тук освен тебе? Някакво момиче има — крехко, пълничко и вкусничко. Къде е?
— Хайде де! — казала със смях момата. — Никого няма. Минаха преди малко хора, па се отбиха на извора в двора — да пийнат вода. С тях имаше наистина и едно момиче.
— Ами ти защо не ги запря?
— Спирах ги, но бързаха.
— Друг път си отваряй очите! Влезе ли някой в двора, заключи го и не му давай да излезе!
Като рекла това, магьосницата си отишла по работа. Момите отново седнали да си приказват. Минало малко време, вещицата отново се явила. Едва успяла момата да превърне другарката си на игла.
— Пак ми замириса тук на нещо вкусно — рекла бабата. — Идвал е някой. Младо момиченце е идвало. Кой беше? Къде се е скрил?
— Идваха преди малко трима старци. Спряха се да се огреят. Но те бяха много сухи и жилави: само кожа и кости. Не са за твоите зъби.
— То не е твоя работа. Както съм прегладняла, ако не намеря другиго, тебе ще изям тая вечер. Гладни зъби и кости гризат.
Пак излязла бабата по работа. Момите се заприказвали отново и толкова се унесли в разговор, та не видели как се върнала магьосницата.
— Пипнах ли ти гостенката?! — рекла вещицата и се ухилила. — Криеш я, а? Криеш я!
— Никак не я крия — отвърнала момата. — Тя току-що дойде: питаше ме за пътя. Искаше да си върви, но аз я задържах, додето се върнеш. Нали така ми беше поръчала?
— Добре, добре! — казала бабата. — Защо седнахте сега със скръстени ръце? Разшътайте се, та поне напалете пещта! Насечете дърва! Напълнете котлите с вода! Малко ли работа има?
Момите се разшътали. Като излезли на двора, почнали да се надумват що да направят, за да убият бабата, че да могат да избягат.
— Иначе ще ни погуби — казала момата домакиня. — Щом ни накара да палим пещта, намислила е да опече някоя от нас, а може би и двете.