Пейо Яворов
В полите на Витоша
Трагедия в пет действия
Събитието се извършва в София, сегашно време, м. май.
Участвуват:
ХРИСТО ХРИСТОФОРОВ
СТЕФАН В. ДРАГОДАНОГЛУ
Д-р ВАСКО ЧИПИЛОВСКИ
ЧУДОМИР ЧИПИЛОВСКИ
МАРКО ПЕТРОВИЧ
Г-ца МИЛА В. ДРАГОДАНОВА
Г-жа ЕЛИСАВЕТА С. ДРАГОДАНОГЛУ
Г-жа АМЕЛИЯ М. ПЕТРОВИЧ и др.
Действие първо
КАРТИНА
Салон с богатска нареда в дома на Стефана Драгоданоглу. В дъното балкон и странични прозорци. Външен далечен изглед — Витоша. Майска надвечер.
Мила Драгоданова (в бяло облекло, права, запечатва довършено писмо и по всичко се вижда, че върши това скрито. Отвън се чуе неясен говор: там слугинята се эанимава с господарското дете. Действуващата отваря вратата). Митро, нямаш ли работа?
Слугинята (отвън). Детето се събуди. Взех го да не плаче.
Мила. Какво прави баба Ивана?
Слугинята. Тя готви вечерята.
Мила. Добре. Дай детето. Вземи това писмо и тичай да го пуснеш в пощенската кутия. Знаеш ли къде? На ъгъла, до голямата къща.
Слугинята (влязла). Аз все там пущам писмата, когато ме прати госпожата или господаря.
Мила. Тъй. Знаеш ли да четеш?
Слугинята. Не знам, госпожице.
Мила. Добре. Тичай сега. (Слугинята излазя.) Бърже, че малкия ще се разплаче у мене. (Отива към средата на стаята, като люлее детето.) Засмей се, миличък! Засмей се на леля си. Вече седмица съм тук, не ме ли познаваш? На толкова месеца юнак! (Целува го.) А, виж там, виж в огледалото: още едно бебе. (Бленува.) Ти си мое момче. Не бива… моето момче не бива да плаче. (Сяда.) Какво? Гладен ли си? Кажи на мама, гладен ли си? Аз ще те накърмя (Притиска детето на гърдите си като майка и остова няколко мигновения в мечтателно упоение. На вратата се похлопва с малък промеждутък два пъти.) Влезте!
Чудомир Чипиловски. Влязохме. Видях Елисавета в кола, навярно да посрещне Стефана, новия народен представител. Цъфна нашата родна околия и завърза през тия допълнителни избори — да кажа ли какво? Един брадат…
Мила. Кажи по-добре как се сбърка да дойдеш.
Чудомир. За сбъркване — не се сбърках, защото трамвая ме тръсна тъкмо пред вашата врата. И аз съм очарован, като те гледам тъй. Би трябало да те види Христофоров, за да забрави несполуката си. За кого беше та, за брата или любовника? Тури ръка на сърцето си и говори. О, ти си турила там едно… бебе! Жени, детето е най-скъпия ваш брилянт, казва една „Настолна книга за майките“, която вятъра беше разгърнал на битпазар… А, моите роднини са пресметнали, че майка ми е достатъчно богата с един брилянт като мене, и затова са разграбили всичко оставено от баща ми веднага следсмъртта му. Но вижда се колко струвам аз, щом тя е принудена да плете зимно време чорапи на всички мои братовчеди и братовчедки — да им изсъхнат… Чакай, аз изключвам твоите — защо се мръщиш!
Мила. Моля ти се!
Чудомир. Кажи, кажи, виждам, че е на езика ти; наречи ме: груб, циник. Тъкмо така ме нарече днес в събранието на юристите един голям миролюбец, разбира се, защото трепере над бащината си кесия. Знаеш ли, не е чудно да бъде закрит Юридическия факултет за един-два семестъра. Не е въпрос за изключения студент, а за принципа. Нашите филолози ръмжат, но не лаят. Аз искам те и да хапят. Ако наистина бъде закрит Юридическия факултет, ще напусна фи-лологията и ще се обявя за юриспруденцията. Най-лесно е да бъдеш записан между отписаните.
Слугинята. Госпожице, пуснах го.
Мила (става). Добре. Вземи детето.
Глас на възрастно дете. Лельо-о, мама доведе ли тати-и?
Мила. Хвани и Васила за ръката. Отведи го на улицата да чака баща си.
Глас на възрастно дете. Тук ли е леля?
Слугинята (излязла). Няма я. Ела да посрещнем татка ти.
Мила. Ти млъкна! Как тъй?
Чудомир. Да почина. А дотогава — кажи, ако има нещо за Христофорова. Тая заран сте се срещнали в улица „Леге“.
Мила. И разменихме по две думи. Зададоха се познати. Омръзна ми това криене. Време е за последното решение.
Чудомир (усмихнат). Бедната! Вижте там, да се свърши и моето посредничество. (С движение.) По-други дела, дела велики ме зоват…
Мила. Моля ти се! Пак ли ще почнеш?
Чудомир. Та крив ли съм аз? Винаги, когато прекарам един час с Христофорова, ставам такъв: набира ми се. С него — мълча, не смея да говоря или поне той не ми дава поводи. Тоя бивш будилник…