Петрович. Бяхме на покупка и минувайки оттук, попитахме… А, гърлото — липов цвят или пастили, Chlorate de potasse.
Елисавета. Моля, минете.
Драгоданоглу. Да. Благодаря. Госпожо… (Представя д-ра Чипиловски и Чудомира.)
Амели. Приятно ми е да ги видя. И с двамата вече… Срещала съм ги тук.
Петрович (се ръкува с д-ра Чипиловски). А по-младия?
Драгоданоглу. Студент — и щеше да бъде отличен, ако не обичаше да прави опозиция: всекиму и за всичко.
Петрович. Напротив, така прилича на млдостта. Ще има и той време като нас с много неща да се примири — и още как!
Чудомир (ту се усмихва, ту се чумери).
Драгоданоглу. Странно, той още не ти е възразил.
Петрович. Ще ми направи удоволствие. (На Чудомира.) Какво учите?
Мъжете и жените се събират поотделно и постепенно излазят напред.
Амели. Вие имате един щастлив вкус за кульорите, госпожо. Тая рокля ви прави на…
Елисавета. Преди месец навърших двайсет и пет.
Мила (прехапва устна).
Амели. Аз пък щях да кажа двайсет и четири, ако нямахте син на десет. А ти. Мила, прочете ли книгата?
Мила. Срещнах един галицизъм… (Не може да си спомни.)
Амели. Донеси да го видим. (Мила излазя.) Извънредно симпатично дете.
Елисавета (като че продължава предишния разговор). Когато бях като нея, аз вече отдавна имах дете. (Суетно.) И то, още десет години, ще гласува вече за баща си.
Те сядат.
Амели. Аз пък съм се омъжила на 24, и то преди 12 години — и още нямам. Да бях имала един син, бих искала той да отмести баща си… Но там, оня господин, който постоянно се усмихва, струва ми се, че идва често у вас и ухажва?
Елисавета. Как ви се вижда? Бедния, в такава компания… Да го повикам ли?
Амели. Моля, моля, оставете го.
Елисавета. А как ви се вижда?
Амели. Quantite tout-a-fail negligeable.
Елисавета. Че и тя какъв по-добър ще чака… Аз едно време… (Млъква, понеже Мила дохожда с една книга и сяда при Амели.)
Чудомир (който е слушал отстрани разговора на Драгоданоглу и Петровича, се вмесва). Реликвии!
Петрович (се смее). Да, да. Госпожо, не забравяйте да запазите в семейната сбирка скъсаните цървули, които вашия мъж казва, че е донесъл.
Елисавета. Те са съвсем нови. Стефане, обувал ли си ги? (На Амели.) Той де е научен на такива неща?
Мила. Аз, като погледнах, дето бяха завити, помислих, че е октопод.
Дружен смях.
Чудомир (е повикал Мила настрана.) Аз ще си ходя, да не стеснявам господата. На Христофорова — нещо особно?
Мила. Нищо — освен писмото, което му пратих. Но ти дохождай по-често.
Чудомир. A propos, Елисавета и Васко как са?
Мила. Изглежда, че се разбират. Тя дори ми говори вече за него. Ох, не мога да го гледам.
Чудомир. Аз ще го измъкна оттук.
Драгоданоглу. Вета!
Чудомир (на Мила). А тя иска да минава за модерна.
Мила (се усмихва и отива при Амели, която я хваща за ръка и туря до себе си).
Драгоданоглу. Чела ли си во вестниците дописка за някое бурно предизборно събрание, Вета?
Елисавета. Дописка ли?
Д-р Чипиловски. Чето имаше по всичките…
Драгоданоглу. Не, не, подробна дописка — и дали си запазила тоя брой.
Елисавета. Такава дописка…
Петрович. Спомням си, то бе в някой от социалистическите.
Чудомир. Аз ще та го донеса утре. (Към д-ра Чипиловски.) А сега, г-н докторе, като поднесохме поздравите си, да ходим.
Д-р Чипиловски. Аз… да.
Сбогувания при следващия разговор.
Драгоданоглу. Ние почти не чухме гласа на доктора.
Д-р Чипиловски. Аз — с политика…
Амели. Тъкмо политаката е за всички, дори и за жените.
Елисавета. А знае какво пишат всички вестници.
Д-р Чипиловски (поласкан). Ех.
Чудомир (като че говори само нему). Ако искаш да ставаш директор на Общественото здраве, да не мислиш, че може без политика!
Петрович. Дори не без голяма.
Д-р Чипиловски (скромно). Моите претенции не отиват дотам.
Чудомир (при вратата само нему). А ти помисли, че някому ще мине през ума такова нещо, та се оскърби.