Картината остана неподвижна за две-три секунди, после мониторът изгасна окончателно и се чу тихо щракане. Планерът сигурно беше отлетял в друга посока и оттогава не беше се случвало нещо, което да си е заслужавало да бъде заснето.
Но Жан остана още дълго, загледан замислено в малкия, отново посивял екран. Инцидентът отново ясно му беше показал колко е тънък е ледът, по който се движи. Никой не знаеше за съществуването на това укрепление, нито в Свободната зона, нито оттатък, от другата страна, но нямаше никаква гаранция, че така ще си остане завинаги. Някоя съвсем проста случайност, като любопитството например на някое безмозъчно същество, можеше да развали всичко. Не смееше и да помисли какво би се случило, ако планерът беше засякъл и атакувал насекомото малко по-рано, когато се намираше непосредствено пред укреплението. Жан знаеше, че в укреплението има оръжия, които може би щяха да са достатъчни да съборят планера подобно на досадна муха от небето. И беше съвсем уверен, че мозъкът на укреплението не би приел един лазерен изстрел непременно като жест на приятелство. Когато той самият беше дошъл за пръв път тук, едва не бе заплатил любопитството си с живота си. Ще трябва непременно да измисли нещо.
Но в края на краищата нали затова беше тук.
Първата година, когато беше открил укреплението и си беше осигурил достъпа във вътрешността му, Жан го използва единствено като скривалище. Понякога прекарваше тук цели нощи, в които не беше правил нищо друго, освен чисто и просто да си седи и да мечтае. Тогава все още беше дете.
Но през последните две години Жан беше започнал внимателно, стъпка по стъпка, да изследва тайните на това укрепление. Съпоставено с това, което все още не знаеше, той вероятно едва ли бе установил нещо. Но с всяка тайна, която разкриваше, с всеки уред, чиято функция схващаше, с всеки апарат, с който се научаваше да борави, нещата тръгваха все по-бързо. Жан не се съмняваше, че след две, най-много след три години ще овладее укреплението напълно. И тогава… По устните му заиграваше тънка усмивка, когато се сетеше за огромния тънък цилиндър от стъкло и блестящ зелен кристал, който беше открил в полукръглата подвижна кула над главата си. Беше повече от уверен, че става дума за лазерно оръжие. Все още не знаеше как функционира, но щеше да го разбере и тогава…
Е, тогава следващият „ловец“, който дойдеше насам, за да позабавлява с някои жители на Свободната зона, щеше да преживее огромна изненада.
Жан пропъди тази мисъл и се съсредоточи върху същинската причина на посещението си. Последния път случайно беше открил как може да включи централния калкулатор. Наистина, досега уредът беше посочвал само безсмислени цифрови и буквени комбинации и беше отговарял на всички задавани чрез клавиатурата въпроси само с упоритото A BAD OR MISSING PASSWORD. ACCESS DENIED1, но през последните месеци се беше запознал с начина на работа на някои по-малки компютри и беше почти уверен, че ще се справи и с този по-голям уред, ако има малко време. А време имаше в излишък.
Включи уреда, набра безразборно няколко цифри и букви по клавиатурата и отново видя ядосан вечно същия стереотипен отговор. Жан прокле света, самия себе си и черните богове на Морон за това, че не разбира повече от компютри. В Свободната зона имаха няколко малки калкулатора, но с тях можеха да се решават само някои по-лесни задачи. Приличаха на този компютър приблизително толкова, колкото и претенциозният му мотор на издяланите от дърво кънки, с които беше препускал като дете.
Жан притвори очи, опита се за миг да не мисли за нищо и после отново се приведе над клавиатурата. Възнамеряваше да започне с прости трицифрени числа, които започна да набира по клавишите. Беше стигнал до 117, когато се чу ясен трикратен камбанен звън и рязко го изтръгна от заниманието му. Жак вдигна очи разтревожен, огледа се бързо наоколо и сега вече наистина се стресна, като видя, че единият от трите основни монитора се беше включил сам. Завъртя се на седалката си, приведе се и се вгледа внимателно в екрана. Беше един от уредите, чието функциониране беше схванал поне отчасти. Веднъж, преди повече от година, беше идвал тук по време на лов. Тогава също уредът се беше включил от само себе си. Беше минало доста време, докато изобщо разбере смисъла на малките трепкащи светлинни точки и на цифровите и буквените комбинации, но после изведнъж му беше станало ясно, че компютърът регистрира енергийните емисии на изстрели от лазерно оръжие. На пръв поглед изглеждащият безсмислен хаос от чертички, линии, квадрати, кръгове и кръстчета върху екрана, но при по-внимателно вглеждане се оказа компютърна графика на местността непосредствено около укреплението, при което то самото беше център на този кръг с диаметър над пет мили.