— Роузи се обади преди малко. Има проблеми с колата, затова ще вземе автобуса. Ще наглеждаш ли Чарли, докато тя пристигне? Имам важна закуска с клиент.
Лека тревога обзе Неш. Намираше се в такъв период от брака си, в който и най-малката дреболия може да доведе до сериозни проблеми. Никой не обичаше да греши, а вчера Маги бе направила голям гаф с Рори. Сега обаче, упорита както винаги, вместо да се извини за поведението си и да забрави всичко, го подлагаше на това изпитание: „Докажи ми, че съм по-важна от работата ти. Покажи ми, че още ме обичаш.“
Тя много страдаше заради случилото се с Рори. Вероятно в момента мислеше, че е лоша майка. Неш бързо измисли как да съчетае нещата. И преди беше водил Чарли в службата; проблемът бе как да го върне вкъщи и да стигне до центъра на града за изслушването пред комисията в 9:30. Знаеше, че не могат да започнат навреме, защото половината сенатори щяха да закъснеят, затова каза:
— Да… Мога да го взема в службата и ще го оставя, преди да тръгна за изслушването.
Напрегнатото лицето на Маги придоби по-меко изражение, на устните й се изписа усмивка, макар и не на облекчение.
— Чудесно. Сега ще го приготвя.
55.
Складът приличаше на изоставена постройка от някоя източноевропейска страна преди падането на Желязната завеса. Половината стъкла липсваха, части от покрива също бяха паднали. Ръждясалите ламарини на стените бяха очукани, дори отлепени на места. Изцапаният с машинно масло бетон и щайгите бяха покрити с птичи изпражнения; из помещението с големина колкото половин футболно игрище бяха разхвърлени нарязани автомобилни гуми и други боклуци. Нищо обаче не можеше да влоши настроението на Карим.
Абад и тримата, които му бяха помогнали, се върнаха малко преди изгрев, точно както им беше наредил. Бяха пъхнали трупа на убития шпионин в багажника на крадена кола, бяха я закарали на някакъв изоставен парцел и я бяха запалили. Той им благодари за добре свършената работа, след което, точно когато лъчите на изгряващото слънце започваха да се показват, ги покани да останат да се помолят заедно. Тринайсетте мъже се обърнаха с лице към Мека и коленичиха на мръсния под. Хората на Карим не се притесняваха от мръсотията. Отдавна се бяха научили да не обръщат внимание на такива неща. На Абад и неговите хората обаче явно не им беше удобно. След трийсет минути, когато свършиха молитвата, Карим прегърна всички един по един и им благодари за саможертвата, дори на тримата, които бе довел Абад.
Поиска да поговори с тях насаме и ги поведе към вратата, през която бяха влезли. Поговори им няколко минути, после неочаквано извади 9-милиметровия си глок със заглушител и ги застреля в главите.
Хаким се вцепени от жестокостта на приятеля си. Огледа се да види дали другите ще реагират като него, но мъжете се държаха, сякаш нищо не се е случило. Карим ги беше превърнал в безжалостни роботи. Само Абад изглеждаше шокиран от случилото се, но той бе твърде малодушен, за да се опълчи.
Карим се приближи, носейки със себе си миризма на барутен дим. Усмихна се и тъжно поклати глава:
— За съжаление трябваше да го направя.
— Защо? — сопна се приятелят му.
— Защото видяха лицата ни.
— Какво значение има?
— От ЦРУ ще тръгнат да търсят агента си. Не можем да си позволим пропуски.
— Пропуски? — Хаким посочи към труповете. — Така ли наричаме вече братята си мюсюлмани?
Карим нямаше да допусне нищо да помрачи настроението му.
— Стига, Хаким, спорили сме сто пъти за това. Мнозина се жертваха за вярата, милиони наши братя. Но американските мюсюлмани не са дали нищо. Тези трима мъже се жертваха като мъченици и ще бъдат възнаградени от Аллах. Ще отидат в рая.
„Те не се жертваха — помисли си Хаким. — Ти ги пожертва, или по-точно, уби ги.“ Не го каза от страх за собствения си живот. Погледна спокойното лице на приятеля си и най-сетне осъзна колко се е променил през последната година.
— Хайде — подкани го Карим, — имаме много работа за вършене. Реших да изтегля плана с два дни напред.
Това привлече вниманието на всички. Хората на Карим бяха твърде дисциплинирани, за да задават въпроси. Абад обаче не беше.
— Днес ли? — попита с треперлив глас.
— Да, днес.
— Ама аз не съм готов — възрази той, като затрепери. — Имам да довърша някои неща в офиса… вкъщи…
— Нищо не може да се направи. От ЦРУ ще дойдат да търсят своя човек, а не можем да чакаме това да стане. Щом разберат какво се е случило, ще вдигнат тревога и тогава работата ни ще стане много трудна.