На пропускателния пункт на НАТЦ охраната на шега поиска да види значката на Чарли. Неш се засмя, макар че никак не му беше до шеги. След като се легитимира и Чарли получи временен пропуск, спря на мястото си в подземния паркинг и освободи бебето от презрамките. С чантата за памперси на едното рамо и Чарли на другото се качи с асансьора на шестия етаж и влезе в оперативната зала. Това беше третото посещение на бебето в Националния антитерористичен център, а бе ходило в Ленгли още толкова. Това обикновено ставаше в съботните сутрини, когато Неш искаше да даде на Маги възможност да си поспи.
Щом се приближиха до бюрото й, секретарката се изправи и протегна ръце.
— Ела при леля, Чарли.
Неш й предаде бебето и остави чантата до стола. Погледна телевизионните екрани и попита:
— Нещо ново тази сутрин?
Джесика работеше за Неш от три години. Помагаше и на още двама агенти от Ленгли, прикрепени към НАТЦ.
— Оня хеликоптер на бреговата охрана, който беше свален вчера…
— Да?
— Снощи водолази са открили всичките четирима членове на екипажа. Според предварителния доклад причината за смъртта е удавяне. — Джесика погъделичка Чарли под брадичката. — Тази сутрин отново отишли на оглед и открили седем дупки от куршуми. Четири са поразили двигателите. От ФБР са изпратили отряд да потвърди, но според водолазите става дума за петдесети калибър. Бронебойни.
— И мислят, че е било пратка с наркотици?
— Да, но има един проблем. — Тя посочи над подредените едно до друго бюра. — Алберто от Бюрото по наркотиците казва, че наркотрафикантите рядко стрелят по хеликоптери, а и никога не е чувал да са го правили толкова близо до брега.
Неш се почуди дали в товара не е имало и друго освен наркотици.
— Информирай ме какво са открили от ФБР. — Погледна към ъгловия кабинет и попита: — Господин Вкиснат тук ли е?
— Да — отговори тя и погъделичка Чарли по ръчичката. — Защо не оставиш бебчето при мен?
— Ядосан ли е?
— Повече от обичайно.
— Ще взема Чарли. Мога да го използвам за жив щит. — Той взе бебето и добави: — Още нещо. Обади се в кабинета на директора на „Сидуел“ и разбери кога ще се срещне с жена ми.
Джесика се намръщи:
— Защо да не се обадя на Маги?
— Не… всъщност кажи им, че се обаждаш от нейно име.
— Какво става? — загрижено попита тя.
— Рори ударил някакво момче… сложна история, но накратко, онова разглезено копеленце си го е просило.
Секретарката имаше две момчета. Веднага разбра.
— На територията на училището ли е станало?
— Да.
— И като познавам „Сидуел“, сигурно не допускат абсолютно никакво насилие.
— Точно така. И като познавам жена си, тя ще отиде в училището и ще се подмазва на директора, докато уреди нещата.
— А ти сигурно не си поканен.
— Именно.
— Веднага ще се заема. — Джесика посегна към телефона. — Ще ти кажа какво съм открила.
Неш отиде пред вратата на Харис и почука. Отвътре началникът извика който и да го търси, да се маха. Майк отново почука и се усмихна широко на звучните ругатни, които прогърмяха от другата страна.
Вратата се отвори и отвътре се чу ръмженето на Харис:
— Кой шибан кретен…
Занемя, когато видя усмихнатото бебе пред кабинета си.
— Трябва да поговорим — сериозно каза Неш.
Харис направи крачка назад и му махна да влезе. Щом затвори вратата, поведението му коренно се промени. Потърка ръце и ги протегна към Чарли, който доброволно се остави в прегръдките му. Харис го разцелува по пухкавите бузки.
— О… Шийла ще се побърка от ревност, като разбере, че си се отбил.
Неш се усмихна. Шийла беше жената на Харис и не пропускаше възможност да се порадва на Чарли. Представлението, което Неш и Харис бяха изиграли пред всички в службата в понеделник, беше режисирано. Двамата усилено обменяха информация зад кулисите и Майк смяташе, че ще е най-добре, ако всичките им колеги останат с впечатлението, че Харис е бесен заради статията в „Поуст“, докато в действителност знаеше за операцията от самото й начало.
Харис видя, че Чарли гледа към бюрото му, затова седна на стола си и каза: