— Не позволявам на никого да пипа нещата ми, но ти, приятелче, можеш да си играеш с каквото поискаш. Хайде. — След малко погледна Неш и попита: — Какво е станало. Стоиш, като че ли имаш запек, явно не си започнал добре деня.
— Имам проблем.
— Много ли е сериозен?
— Зависи. — Сви рамене и се умисли.
— Можеш да ми кажеш — подкани го Харис.
— Знам. Просто не съм сигурен дали трябва да те забърквам в тази каша.
— Говорили сме за това.
Чарли издрънка силно със синята чаша с инициалите на ФБР и химикалките в нея.
— Браво — насърчи го Харис и отново се обърна към Неш: — Подкрепям те във всичко. Не смятам да правя нещо противозаконно, но и няма да те предам.
— Трябва много да внимаваш с тази история. Без електронни следи… без документи. Предпочитам да няма и свидетелства за проведени разговори.
— Знам как да работя. Кажи ми какво ти трябва.
Майк се загледа през прозореца. След малко каза:
— Един приятел е изчезнал.
— От добрите или от лошите.
— От добрите.
— От колко време го няма?
— Не знам точно.
— Кога за последно си се свързвал с него? — попита Харис, докато масажираше крачето на Чарли.
— Вчера следобед.
— Не е много отдавна.
Неш въздъхна. Трудно щеше да му обясни защо се тревожи. Затова каза само:
— Предвид на обстоятелствата… е цяла вечност.
Харис кимна:
— Искаш ли да проверя в моргата?
Неш се надяваше да не е такъв случаят, но трябваше да се направи.
— Каза, че имаш приятели в центъра… в Градското управление.
— Познавам доста хора там. Неколцина са ми доста задължени.
— Добре. Само не оставяй следи. Не искам да се разбере, че ти си разпитвал.
— Знам какво да правя. Кажи ми данните. — Харис разтвори широката си длан и добави: — Чарлз, би ли ми дал химикалката?
Чарли погледна устройството за писане, което държеше, и внимателно го постави в ръката на агента. Усмихна се, доволен от постижението си.
Харис го потърка по гърба.
— Умно момче. Прекалено умно, за да стане морски пехотинец. Ти ще отидеш във флота като чичо си Арти. — Взе лист и се обърна към Неш: — Казвай.
На Майк му хрумнаха десетина хапливи забележки за моряците от флота, но премълча. Започна да описва Джонсън:
— Метър и осемдесет. Чернокож, едър.
— На колко години?
— Към трийсетте.
— Нещо друго?
— Има татуировка от военновъздушните сили на левия бицепс.
— Име?
Неш поклати глава.
— Добре. Ще накарам един приятел да провери в моргата за неидентифицирани.
— Благодаря.
Майк вдигна Чарли от бюрото. Ако нещо се беше случило с Джонсън, никога нямаше да си го прости.
— Ти не трябва ли да ходиш на разпит в центъра? — попита Харис.
— Трябва.
— Е, късмет. Не им се давай на ония мухльовци.
Неш спря на вратата и отбеляза:
— Не съм аз, който се нуждае от късмет днес. Вдигнали са мерника на Рап.
57.
Рап стоеше с вдигната дясна ръка пред свидетелската маса. Започна да повтаря думите на клетвата след един служител от помощния персонал на комисията. Това бе може би първият път, когато полагаше клетва пред сенатска комисия, и беше решил да говори истината. Знаеше, че това е една от многото причини, поради които мнозина от сенаторите го мразеха. Липсата на уважение, което демонстрираше, ги вбесяваше. Професионални мошеници и лъжци, те не можеха да живеят, без да изкривят истината по някой извратен начин, но не дай Боже някой да се яви пред свещената им комисия и да направи същото.
Когато свърши с клетвата, той седна и погледна деветнайсетте сенатори наредени пред него. Седяха, готови да го осъдят, зад масивна дървена маса с формата на подкова. В Комисията по правосъдие без съмнение се водеха едни от най-ожесточените междупартийни борби в Сената, главно заради споровете около абортите, а също защото едно от задълженията й бе да утвърждава федералните съдии. За съжаление това се отразяваше на всички проблеми, които тя разглеждаше. Около две трети от деветнайсетте членове бяха сред най-радикалните в Сената.
Рап стоеше сам пред дългата свидетелска маса. Беше решил да каже, че проблемът започва и свършва с него. Очакваше разпита със смесени чувства. От една страна, се беше надявал да бъдат достатъчно безотговорни и да открият заседанието за медиите. Така нещата най-после щяха да излязат наяве. Сами щяха да покажат какви разпасани некадърници са. На Ана би й харесало. След като физиономията му се покажеше по телевизията из целия свят, дните му на оперативен служител със сигурност щяха да приключат. Когато се замислеше за това обаче, той винаги осъзнаваше, че ще се уплашат. Откритите заседания бяха за показност, а тези суетни глупаци не обичаха да се излагат публично.