— Моля ви…
— За мен е удоволствие — избумтя невъзмутимо Ингланд. — Уважаеми сенатори — продължи, като плъзна поглед по лицата на седящите зад масата, — това са подписаните показания на генерал Гарисън, командир на военновъздушна база „Баграм“ в Афганистан. Той е прекият началник на капитан Лиланд и е присъствал на инцидента, за който говорите.
— Министър Ингланд — заяви Лонсдейл със заплашителен тон, — това е против всякакви правила. Ако не…
— Не по-малко против правилата от това председателката да се обади на свой приятел в Министерството на правосъдието посред нощ и да го накара да започне разследване в една от поверените ми бази.
— Господин министре…
Веднъж заговорил, той не можеше да бъде спрян:
— Армията на Съединените американски щати има механизми за самоконтрол с дълга традиция. В редките случаи, когато те не са се оказвали ефикасни, на помощ е идвало Министерството на правосъдието. Но никога — повиши тон — в дългата история на тази велика страна Министерството на правосъдието не е започвало разследване на инцидент, толкова очевидно попадащ под юрисдикцията на военното министерство, и то само четирийсет и осем часа, след като се е случил.
— Господине…
— А това — изрева Ингланд — ме навежда на мисълта, че цялата кампания е политически мотивирана.
— Как смеете да се явявате пред комисията ми и да правите такива безпочвени обвинения?
— Безпочвени ли? Моля ви да ми обясните, сенатор Лонсдейл, защо вашият човек от Министерството на правосъдието е взел показания само от един човек, свързан с инцидента?
— Защото — изкрещя тя — той е засегнатата страна.
— На вашия човек не му ли хрумна да вземе показания от генерал Гарисън? Той в крайна сметка е единствената неутрална страна в инцидента.
Ингланд бързо огледа останалите сенатори и видя, че всички погледи са насочени към Лонсдейл в очакване на отговора. След неловко мълчание министърът размаха документа във въздуха и продължи:
— Не се безпокойте, военните го направиха вместо вас. Всъщност те са доста опитни в тези неща. — Направи знак на един служител, който седеше отстрани на масата. — Моля ви, раздайте тези документи на комисията.
— Господин министре — обади се Лонсдейл, едва сдържайки гнева си, — не е необходимо да ви напомням, че всички документи трябва да се подават предварително пред комисията…
— Правя искане за изключение.
Тя нямаше нужда да се обръща. Веднага се досети, че Гейл Кендрик вече е внесла искането. Посегна към чукчето, но преди да го хване, искането бе подкрепено от още десетина сенатори и от двете партии.
— Накратко, дами и господа — обясни Ингланд, — генерал Гарисън потвърждава показанията на господин Рап и казва, че капитан Лиланд или не си спомня добре какво е станало, или си измисля.
Лонсдейл се почувства, сякаш се дави и някой е хвърлил тухла върху главата й. Мислите й се разконцентрираха и потекоха едновременно в десетина различни посоки. Някой я потупа по рамото и тя по навик се наведе назад. Уосън бе зад нея, както винаги. Той й хвърли спасителния пояс, с който да се задържи на повърхността.
Все още изчервена от срам заради разкритията на Ингланд, Лонсдейл сграбчи микрофона.
— Бих искала да напомня на комисията, че схватката между господин Рап и капитан Лиланд е само една от точките на дневния ред. Министър Ингланд, след като вече сте тук, бих искала да разбера защо като че ли изобщо не се притеснявате от факта, че агент на ЦРУ е облякъл униформа на офицер от ВВС и се е промъкнал в една от базите ви с очевидно намерение да извърши действия, противоречащи на Международния кодекс за военно правосъдие и Женевската конвенция.
Залата утихна и всички погледи се насочиха към Ингланд. Той тъжно поклати глава:
— Това му е работата, приятели. Това се очаква да прави. — Погледна няколко сенатори, които бяха кимнали в съгласие. — В цивилизованите кръгове избягваме да говорим за това, не дай Боже да се разчуе публично, но неговата работа е да убива тези копелета, преди те да са убили нас. — Простичките думи на министъра отрезвиха членовете на комисията. С по-мек тон той добави: — Ние затъваме в помията на този скапан град и забравяме едно важно нещо. — Ингланд посочи Рап: — Той е на наша страна.