59.
Рап седеше на свидетелската маса и се опитваше да разбере какво става. Многоуважаемите членове на комисията като че ли не можеха да се разберат как да процедират. Дори неколцина сенатори от партията на Лонсдейл изглеждаха недоволни, че ги е забъркала в тази каша. Той се чудеше как ли ще реагират, след като им пусне следващата изненада.
След десетина минути спорове Лонсдейл най-сетне се обърна към него:
— Господин Рап, бих искала да ви напомня, че все още сте под клетва.
Рап кимна.
— Говорете в микрофона — сопна се тя, изнервена от препирните с колегите си.
— Знам, че съм под клетва.
С вид, сякаш се опасяваше, че някой може да повдигне друго процедурно предложение, Лонсдейл бързо попита:
— Отричате ли да сте удряли Абу Хагани, докато е бил вързан, в заведение за принудително задържане на американската армия?
В залата настъпи пълна тишина и всички се втренчиха в Мич, който отново стоеше сам пред свидетелската маса. „Всичко се свежда до това — помисли си той. — Покажи им нещо за примамка и им дай да разберат, че имаш сериозни намерения.“
— Госпожо председател, с удоволствие ще отговоря абсолютно честно на въпросите ви, но само ако наредите от залата да излязат всички, които не са членове на комисията.
Тя изсумтя презрително:
— Това няма да стане.
Рап кимна, сякаш приемаше решението й:
— В такъв случай не ми оставяте друг избор, освен да използвам правото си от Петата поправка.
Лонсдейл почувства раздвижване от двете си страни, но без да обръща внимание на шушукането, заяви:
— Господин Рап, вие нямате власт да нареждате какво да се прави в тази комисия. — Махна към петдесетината служители, седнали зад деветнайсетте членове. — Тези хора са минали през строга селекция и аз се чувствам дълбоко засегната, че поставяте под съмнение лоялността им.
Той можеше да спори цял ден за изтичанията на информация от тази и всички останали комисии на Конгреса, но не за това беше дошъл. Погледна иронично Лонсдейл:
— Госпожо председател, при положение че обещавам да отговарям на всичките ви въпроси честно и изчерпателно, мисля, че молбата ми е разумна.
Един от заместник-председателите се наведе и каза нещо на Лонсдейл. Двамата закриха микрофоните си и трескаво зашепнаха нещо. След близо минута сенаторката отново се приближи към микрофона и се покашля.
— Господин Рап, склонни сме да помолим да напуснат залата всички с изключение на членовете на комисията и вас, включително колегите ви от ЦРУ, но искам да имаме кристална яснота по вашето предложение. Обещавате да не избягвате нито един от въпросите ни и да не се позовавате на Петата поправка… така ли?
— Точно така. На въпросите, засягащи проблема, за който сме се събрали, ще отговарям честно и изчерпателно, доколкото мога.
Лонсдейл и заместник-председателят отново закриха микрофоните си и зашепнаха. Рап беше сигурен за две неща. Първо, Лонсдейл бе понесла голям срам от Ингланд и не искаше да претърпи още едно поражение, за което в града можеше да се говори със седмици. Второ, той разчиташе на арогантността на комисията. На такъв разпит всеки един от сенаторите можеше сам да го разнищи. Всички заедно щяха да бъдат безстрашни пред сам човек.
Точно според очакванията му, Лонсдейл свърши консултациите и нареди от залата да излязат всички с изключение на членовете на комисията и свидетеля. Рап не си направи труда да се обърне да види как колегите му излизат. Кенеди знаеше какво се случва, а засега нямаше нужда другите да се замесват толкова. Мич се канеше да нагази в опасни води и нямаше смисъл да подлага и други на такъв риск.
Лонсдейл се огледа, за да се увери, че всички са излезли. Сега, след като вътре останаха само двайсет души, залата изглеждаше огромна. Тя се почуди за момент дали е било правено досега. В Комисията по разузнаването от време на време се случваше, но тя се съмняваше Комисията по правосъдието някога да е заседавала така. Погледна Рап и с изненада забеляза, че и за първи път тази сутрин изглежда неспокоен.
— Господин Рап, искам да ви предупредя… при най-малкото подозрение, че лъжете, ще…
— Ударих затворника — каза той ясно пред микрофона.
Знаеше, че трябва да им даде нещо, да им покаже, че не прави празни обещания. Освен това нямаше желание да слуша още заплахи от Лонсдейл.
— Признавате ли, че сте ударили вързан затворник?