— Роб, когато пристигнем, ще остана толкова спокоен, колкото позволява ситуацията, но това не е тайна операция. Трябва да действаме решително и аз смятам да раздрусам няколко негодници.
— Можем да се обадим на Айрини?
— Мога веднага да спра и да слезеш, ако искаш.
Ридли поклати глава и изръмжа:
— Не, ще участвам. Само искам да намалиш. Не виждам защо трябва да хвърчим с тази скорост, та всички да ни видят.
— Ще направим това, което трябваше да се направи още преди няколко месеца. — Рап стисна волана и избълва куп ругатни.
— Само не удряй никого — измънка Ридли.
Мич го погледна с изражение, намекващо, че не иска да чува повече такива глупости.
— Освен ако не е абсолютно наложително, разбира се — добави Ридли.
— Провери миникомпютъра. Виж дали Неш е изпратил снимки.
След няколко секунди Ридли обяви:
— Ето. Има шест.
— На същите шестима типове ли?
— Да.
— Хубаво ги разгледай. — Рап погледна часовника на таблото. — В джамията ще е тъпкано. Ще пристигнем точно по средата на обедната молитва.
— Е — обнадеждено отбеляза Ридли, — поне всички ще са там.
На две пресечки от джамията Рап поотпусна газта. Без да отмества поглед от улицата, попита:
— Идвал ли си преди?
— Кварталът не ми е много по вкуса. Освен това няма да е много уместно, ако заварят заместник-директора на НАТЦ да се мотае в джамия. Което ме навежда на мисълта… защо го правиш?
— Не сме тръгнали да нападаме тия негодници, само ще влезем и ще огледаме.
— Двама души от ЦРУ? — измърмори Ридли, като се замисли каква ли статия ще се появи в „Поуст“. — Хубаво ще се наредим.
— Спокойно, бе… не идвам за пръв път.
— Какво? — стресна се Ридли.
— Идвал съм два-три пъти.
Отначало Ридли помисли, че се шегува, но после осъзна, че е сериозен.
— Сериозно ли говориш?
— Да, по дяволите. Преди около шест месеца дойдох в петък. Няма да повярваш каква проповед изнесе имамът. Щеше да си помислиш, че си в Мека при най-побърканите фанатици.
Рап намали, когато стигна входа на джамията. Зави зад ъгъла и спря точно пред един пожарен кран. Отвори багажника и слезе. Двамата отидоха отзад и Рап вдигна капака на един сандък. Вътре в стиропорени отливки имаше карабина M-4, два пистолета и шест резервни пълнителя.
— Имаш ли пистолет?
— Да — отвърна Ридли.
— Колко резервни пълнителя имаш?
— Два.
— Добре.
Рап имаше един 9-милиметров глок 19 в кобур на левия си хълбок и два резервни пълнителя с по седемнайсет патрона. Взе заглушителя за пистолета и го прибра в предния си джоб, после грабна 45-калибровия глок 21, в случай че му трябва допълнителна огнева сила.
— Боже мой, Мич, нали само щяхме да огледаме.
Рап взе още един резервен тринайсетпатронен пълнител за 45-калибровия пистолет.
— Крис Джонсън не е слабак. — Дръпна затвора на глока, за да се увери, че е зареден, и го пъхна с кобура под колана. — Не смятам да свърша в някой багажник, опечен като картоф. — Отвори друго куфарче и взе две радиостанции и две безжични слушалки. Подаде единия комплект на Ридли. — Аз влизам. Ти стой вън и дръж улицата под око.
— Какво… проклятие! — възкликна удивено Ридли.
Рап проследи погледа на колегата си и видя четирима мъже, които излязоха от страничната врата на джамията и се приближиха до една паркирана кола. Единият беше висок около два метра. Багажникът на колата беше отворен.
— Да вървим — каза Рап, като внимателно затвори багажника, и двамата тръгнаха.
— Как се казваше дребосъкът, за когото говори Джонсън?
— Абад бин Бааз.
— Точно така. Мисля, че това е той… оня ниският.
— И аз така мисля.
— А пък оня високият. И той е от снимките… първият.
— Да. Чудя се защо не са вътре да се молят като всички останали?
Рап вървеше с половин крачка пред Ридли. Внимателно оглеждаше четиримата мъже, преценяваше каква заплаха представляват. Двама носеха якета с отворени яки. Другите бяха по ризи. Никой не изглеждаше въоръжен. Високият пръв ги забеляза. Вече беше стигнал до колата и бе оставил някакъв сак в багажника. Погледна Рап в очите и без да каже дума, тръгна към двамата агенти.
Погледът на арабина не се хареса на Рап. Този тип бе склонен към насилие. С надеждата да отвлече вниманието му, Мич погледна последния от четиримата и каза: