— Знам какво си правил, побъркан извратеняк! Измъчвал си моя приятел снощи, нали? Отрязал си му три пръста, напъхал си го в багажника и си го изгорил.
По лицето на арабина се изписа ужас, че са го разкрили. Рап изви ръката му по-силно.
— Искам адвокат! — изпищя Абад. Очите му се насълзиха от болка.
Рап се изсмя:
— Никакъв адвокат. И знаеш ли защо? Защото не съм ченге. — Завря пистолета в лицето на арабина. — Кога си виждал ченге да използва заглушител, кретен такъв? Ще ти дам две възможности за избор, Абад. — Изви ръката му още малко, без да се интересува от писъците му. — Или ще говориш, или ще ти отрежа пръстите, както си направил с приятеля ми. Само се съмнявам, че ще се отървеш с три. Всъщност съм сигурен, че ще пропееш, преди да започна да режа.
— Искам адвокат!
Мич се обърна към Ридли и тъкмо се канеше да му каже да докара колата, когато шумът от уличното движение бе заглушен от тътен, който проехтя над главите им и продължи като вълна към Мериленд. На всеки човек би му прозвучало като гръмотевица, но не на Рап и Ридли. И двамата знаеха точно от какво е и преди да успеят да кажат нещо, още две експлозии раздраха въздуха.
65.
Неш стоеше в задната част на оперативната зала на шестия етаж на Националния антитерористичен център и гледаше отсрещната стена. Големият монитор бе разделен на четири. Едната секция показваше оценка за броя на пострадалите, на другите три се сменяха кадри от местата на взривовете. По-малки екрани от двете страни предаваха новини на живо от ФОКС, Би Би Си, Си Ен Ен, „Ал Джазира“, „Ал Арабия“ и местния канал на Ен Би Ес.
Бяха взривили три ресторанта почти точно в 12:30. В най-оживения час на обедната почивка. Информациите за броя на пострадалите бяха смразяващи. В момента бяха малко над триста. Неш бе толкова потресен, че попита Арт Харис дали не е печатна грешка. Заместник-директорът на НАТЦ от страна на ФБР му отговори, че според неговите хора дори било малко.
Неш не вярваше на очите си. Беше виждал кръвопролития в Багдад и Афганистан, но само като наблюдател. Съвсем различно изглеждаше, когато се случваше в града, където живееше и работеше. На всичкото отгоре го измъчваше ужасното подозрение, че терористите може да са се добрали до собствените им оценки на риска. Тази атака беше като взета от сценария, за който постоянно предупреждаваха от около седем години. И трите цели — „Монокъл“, „Хоук анд Доув“ и „Боби Ван“ — бяха посочени в доклада като високорискови обекти.
Секретарката му се приближи.
— Директорът чака на телефона. Жена ти също.
— Кажи на Маги, че я обичам и ще се обадя по-късно. — Неш се приближи до Дейв Полсън, който координираше действията в оперативния център, и постави ръка върху рамото му. — Дейв, може ли да използвам някой от телефоните ти?
Полсън имаше четири компютърни монитора и три телефона на бюрото. Той посочи един в другия край.
Неш се обърна към Джесика:
— Ще говоря оттук.
След пет секунди телефонът иззвъня. Неш вдигна.
— Ало.
— Майк, намирам се в ситуационната стая в Белия дом. Кога ще проработят тия проклети камери?
— Всеки момент, така ме увериха.
— Знае ли се какво е станало?
— В системата е проникнал хакер. Мислеха, че ще се оправят сами, но не успяха. Затова се обадих на Маркъс. Преди пет минути говорих с него и каза, че почти е успял.
— Тук имаме малък проблем. Кореспондентката на Си Би Ес преди малко помоли прессекретаря да потвърди информацията, че е имало радиоактивни устройства. Твърди, че източникът й е във вътрешното министерство. Имате ли такава информация?
По напрегнатия тон на Кенеди личеше, че е ядосана.
— Не съм чул такова нещо. От взривовете е минал едва час, но сензорите ни веднага биха засекли мръсна бомба.
— Това казах и на президента. Да си чул някакви слухове?
— Не. В момента съм в оперативния център. Министерството на околната среда има екипи на трите места и вече ни пратиха сигнал, че районите са чисти.
— Добре, защото президентът смята да прочете обръщение към нацията след десет минути. Иска да успокои духовете, преди да се създаде паника и хората да тръгнат да бягат от града.
— Чакай малко. — Той се наведе към Полсън. — Дейв, чул ли си нещо за радиоактивно замърсяване?
— Не. — Полсън енергично поклати глава. — Пожарникарите и спасителите не са подали сигнал; полицията и радиологичните екипи — също.