— Благодаря. — Неш отново вдигна слушалката. — Тук нямаме такива данни. Репортерката или пипа на сляпо, или се осланя само на слухове.
— И аз така мисля. Изчакай за момент.
Неш чу Кенеди да говори успокоително на някого от другата страна на линията. След малко пак се обади:
— Преди да те оставя да работиш, би ли ми разтълкувал данните за пострадалите? Защо в „Хоук анд Доув“ са толкова малко, а в „Боби Ван“ — толкова много?
— Когато бомбата е гръмнала, пред „Боби Ван“ е имало спрял градски автобус, пълен с хора. Освен това в „Боби Ван“ има повече места. „Хоук анд Доув“ е по-малък и според очевидци паркингът е бил пълен, затова терористът се е принудил да спре на платното до някакъв пикап, който за щастие е поел голяма част от ударната вълна.
— Знаеш ли имена?
Неш се беше опасявал от този въпрос. „Хоук анд Доув“ се намираше откъм Камарата на представителите на Капитолия и беше любимо място за много конгресмени. „Монокъл“ бе от страната на Сената и всеки ден по обяд вътре можеше да срещнеш петима-шестима сенатори. „Боби Ван“ беше на една пресечка от Белия дом, точно срещу финансовото министерство. На този етап Неш не знаеше нищо конкретно и не смяташе да разпространява слухове.
— Все още нямам информация — отговори.
— Аз имам — измърмори Кенеди, намеквайки за лоши новини. — Не трябва да се разгласява, но министрите Холц и Хамъл са обядвали в „Боби Ван“.
— По дяволите! — прошепна Майк и погледна кадрите от спасителната операция на петнайсета улица. Министърът на финансите и министърът на търговията. Двама членове на правителството.
— Нямаме много информация от „Монокъл“. Ти имаш ли данни?
Неш погледна на големия екран картината, предавана от големия военен хеликоптер, който кръжеше над града. Току-що бе говорил с Арт Харис, който имаше информация от един от своите хора на местопроизшествието.
— Новините не са добри.
— По-точно?
— Цялата сграда се е сринала. Първоначалната ударна вълна е съборила половината, после горният етаж е паднал върху онова, което било останало. Преди няколко минути Харис ми каза, че според един от хората му на местопроизшествието единственият начин някой да е оцелял е, ако се е намирал в подземието, а дори тогава вероятността е много малка.
— Значи можем да смятаме за мъртъв всеки, който е бил в „Монокъл“.
— Боя се, че да. Обаждаме се в кабинетите на всички сенатори да проверим дали имат представа кой може да е бил там.
Неш отново замълча, докато Кенеди предаваше информацията на някого. Стори му се, че чу гласа на президента. След малко тя отново се обади:
— Какво става със заподозрените, които е заловил Мич?
— Всеки момент ги очакваме. Когато се чухме за последно, бяха в задръстване. Иска да разговаряш със сенатор Лонсдейл.
— Говорих с нея. Президентът изпрати кола с двама агенти да я вземат. Ще накарам някого да ти се обади, когато има нещо ново.
Майк се огледа предпазливо и видя, че единствено Полсън е достатъчно близо, за да го чуе. Отдалечи се малко от него и попита:
— Какво ще правим с арестантите на Мич?
— Нека той да реши.
— Айрини, една трета от хората в тази сграда са от ФБР. Говоря ти за истински вманиачени защитници на закона. Това не е Хиндукуш. Не можем да завлечем ония типове в някое тайно подземие. Федералните не си падат по грубости.
Кенеди въздъхна:
— Остави Мич да действа, както си знае. По-късно ще се оправяме.
Това не успокои Неш.
— Точно това е проблемът, шефке. Всички тия долни мекотели ще си затворят очите днес, когато им изнася, но след година, когато комисиите излязат с докладите и разследванията си, ще се престорят на потресени, че сме се отнесли толкова жестоко към арестуваните.
— Не знам какво да ти кажа, Майк. Може би си прав, но точно в момента най-важното е да получим информация и да хванем тия негодници.
— Защо ги води тук?
— Сега това не е важно. Духът е изпуснат от бутилката. ФБР напълни джамията с агенти. И дума не може да става да ги доведе в Ленгли. НАТЦ е съвместна институция. Вие, момчета, сте водещото звено за борба с тероризма, затова вие сте логичният избор.
— Защо просто не ги изгубим от поглед за два-три часа? Мич да си свърши работата на някое скришно място.
— Имай ми доверие… И аз си мислех за същото, но ако съм научила нещо през тези години, то е да го оставям да прави каквото сметне за правилно в такива ситуации. Той е предвидил всичко. Иска бърз разпит. Да ги затвори в различни стаи и да ги притисне веднага. Освен това има нужда от кодирана видеовръзка с Баграм. Мисли, че най-сигурният начин да убеди Ал-Хак да говори е, като накара Лонсдейл да му каже, че сделката им вече не е валидна. Или ще говори, или ще го дадем на генерал Достум.