— Момчета, ще ви кажа нещо, но не сте го чули от мен — прошепна съзаклятнически. — Току-що ми се обадиха от централата. Изпращат екип.
— Какъв екип? — попита Рап.
— Прокурори и следователи. Открили са следи от силни експлозиви и кръв в джамията.
— Е, какво?
— Това е ФБР, Мич. Със закъснение някой се сетил, че нямат заповед за претърсване. В паника са. Опасяват се, че съдията ще отхвърли всички улики.
— И затова идват тук да поемат разпита?
— Така мисля.
— Мамка им! Само да опитат!
— На твое място бих впрегнал всичките си усилия през следващите трийсет минути. Ако разбираш какво искам да кажа.
Рап се хвана за главата и изръмжа:
— Кога ще се научат? Това са същите простотии, които ни забъркаха в тази каша.
— Нека аз да се заема с разпита — предложи Неш. — Аз съм виновен за всичко.
— Какво искаш да кажеш?
— Ако ти бях казал за Джонсън навреме, може би това бедствие щеше да се избегне.
Рап го хвана за ръката и го заведе в ъгъла.
— Млъкни, по дяволите!
— Ама…
— Няма „ама“. Бедствие е, когато дойде ураган. Не можеш да спреш природата или Бог. Това — той посочи екраните — рано или късно щеше да се случи. Не можем вечно да държим под контрол тези хора. Особено когато трябва да се съобразяваме с всякакви глупави правила. Ако беше изтеглил Джонсън в понеделник, както Чък и Роб ти бяха казали, нямаше да заловим тия четирима негодници. Не сме сгрешили чак толкова сериозно, щом сме стигнали дотук. Точно обратното. Затънали сме в тази каша, защото не поехме достатъчно рискове. Жалко за Джонсън и когато му дойде време, ще почетем паметта му, но сега имаме по-важна работа. Не трябва да губим нито секунда. Федералните ще дойдат всеки момент и ще започнат да се правят на важни, ще прочетат правата на тези отрепки. Ще доведат адвокати и след две години може и да успеем да ги изправим на съд. Не ми дреме за тези глупости. Това е фарс. Знаеш ли на какво миришат двама от тия мръсници?
— Не.
— На скара, Мич. Миришат на изгоряло месо. Колко искаш да заложа, че те са участвали в изгарянето на Джонсън?
Неш погледна към площадката на полуетажа над оперативната зала, където агентите качиха четиримата араби, и каза:
— Да побързаме тогава, преди да дойдат костюмарите.
68.
Пребледняла като платно агентка стоеше пред стаята и се опитваше да не слуша силните, но сподавени викове, които се чуваха отвътре. Майк Неш я беше помолил да чака там.
— За какво? — попита го тя.
— Информация — гласеше краткият му отговор.
Бяха минали пет минути и макар че не й беше жал за арестанта, когото разпитваха, тя се чувстваше малко неловко при мисълта, че шефът й е основната причина за голяма част от писъците и Бог знае още за какво.
Изведнъж вратата се отвори и Неш се появи с лист хартия в ръка.
— Провери тези имена в АЗТ и ми се обади по телефона веднага щом научиш нещо.
АЗТ беше Архив за заподозрени терористи.
— По-бързо — добави Неш, преди да затвори вратата.
От другата страна на голямата маса Абад бин Бааз седеше с ръце зад гърба на един стол; от очите му течаха сълзи, а черната му коса стърчеше във всички посоки.
Рап се опря с длани на масата и каза:
— Абад, уверявам те, че в момента най-мощният компютър на света обработва тези имена и ако не получим резултат… ръката ти ще излезе от ставата.
— Не ви лъжа. Това са истинските им имена. Попитайте ги, ако искате.
— Разбира се, че мога да ги попитам — търпеливо отговори Мич, — но откъде да знам, че не си ми казал някакви измислени имена, с които предварително сте се уговорили да се представят?
— Казвам ви истината. Бяхме само четиримата.
Рап неочаквано го удари зад тила с дланта си. Абад изскимтя като уплашено куче.
— Предупредих те, че за всяка лъжа ще получаваш шамар. Спомни си пак за снощи. Каза, че по време на вечерната молитва си заварил моя човек да тършува в подземието на джамията. Рашид, големият кретен, предложил да го измъчва и ти си се съгласил.
— Да.
— Научили сте, че е от ЦРУ, и Рашид го е убил, завил го в молитвено килимче, напъхал го в багажника, закарал колата на пусто място и я запалил, но ти не си бил там.
— Да! — енергично закима Абад.
— Значи от този момент до момента, когато ви хванахме, ти и малката ти терористична група сте успели да заложите три коли-бомби на различни места в града, да се върнете в джамията и да тръгнете за… — Рап си даде сметка, че не е задал най-логичния въпрос. — Накъде бяхте тръгнали, Абад?