— Към летището.
— Кое?
— В Балтимор.
— Имате ли вече билети?
— Да.
Неш щракна с пръсти и кимна към далечния ъгъл на стаята. Двамата с Рап се отдалечиха и той му прошепна:
— Лъже. От финансовото министерство се обадиха преди двайсет минути. Изгледали са записите от камерите на Петнайсета улица. Всичко е записано. Микробусът на „Федерал Експрес“ е спрял пред „Боби Ван“ в дванайсет и двайсет и девет. Шофьорът е слязъл и се е отдалечил тичешком с пакет в ръка. Двайсет и шест секунди след това микробусът избухнал. Ти беше наредил да следят тия четирима типове. Били са на повече от километър от мястото, в джамията. Не може да са били едновременно на две места. На колко ще се обзаложим, че и при другите два взрива е било така? Това означава, че има замесени поне още трима… може би и повече.
Рап погледна Абад, който ги наблюдаваше уплашено.
— Добре, стига сме си губили времето. — Той се върна при арестанта. — Абад, знаеш ли какво си мисля… за тази примитивна машинка в главата ти? Мисля, че зъбните й колела не могат да се въртят достатъчно бързо, за да изфабрикуват добри лъжи.
От объркания поглед на Абад пролича, че арабинът не разбира мисълта му.
— Искам да кажа — преведе Рап, — че си прекалено глупав, за да организираш такава операция, и на всичкото отгоре не си достатъчно умен, за да измислиш правдоподобни лъжи.
— Не лъжа! — изпищя Абад.
— Кажи имената на другите — спокойно добави Мич.
— Дадох ти всички имена.
— Добре, ето какво ще направим тогава. Ще извадя рамото ти. Вече ти казах, че не е извадено. Само е леко навехнато, което е доказателство, че освен глупак си и страхливец.
— Не лъжа — проплака арабинът.
— Млъкни и ме слушай.
Преди Рап да каже още нещо, на вратата се почука. Неш отиде и я открехна. Без да губи време, Харис предупреди:
— Вече са долу.
И се отдалечи.
Майк отиде при Рап и му прошепна новината. Той отново се обърна към Абад:
— Аз съм си вадил рамо и мога да те уверя, че това е едно от най-болезнените неща, които съм преживявал. Възможно е да повърнеш или да припаднеш, а може би и двете, и ако това стане, с удоволствие ще те гледам как се задушаваш. И така! — изкрещя, като плесна с ръце. — Последен шанс!
— Казах ти всичко.
— Грешен отговор.
Рап натисна главата на Абад върху масата и хвана стегнатите му с белезници китки. Вдигна ги към главата му, докато не чу силно изпукване.
Абад запищя от болка, толкова силно, че Неш се приближи до вратата и я затисна, в случай че някой се опита да влезе.
Рап се наведе на сантиметри от лицето на Абад и каза:
— Мога да ти наместя рамото за две секунди. Трябва само да ми кажеш кой е истинският мозък на операцията.
Арабинът плачеше от болка.
— Мога да направя така, че болката да спре. Само трябва да ми кажеш.
Мич изчака секунди и отново повдигна ръцете му.
Абад някак успя да изпищи още по-силно от миналия път.
— Знам за микробусите от „Федерал Експрес“. Ти ме излъга! — изкрещя Рап.
От носа на Абад течаха сополи, лицето му беше мокро от сълзи. Измънка нещо, но беше абсолютно неразбираемо.
— Кажи името и ще спра болката.
— Карим!
— Карим кой?
Рап отново стисна китките на арабина, в случай че упорства.
— Карим Нур-ад-Дин.
Мич извади ножа от колана си, отвори го и преряза пластмасовите белезници. След като прибра ножа, изправи Абад и го накара да се облегне на стола.
— Не мърдай. Ще стане за секунда.
Хвана го за дясната китка и я дръпна нагоре. Опря длан върху здравото рамо на Абад и рязко дръпна ръката му, при което тя отново се намести.
— Дръж го под око — заръча на Неш. Обърна се пак към Абад: — Ще му кажеш имената на другите. Аз се връщам след пет минути. Ако името, което ми каза, е измислено и не си изпял другите, ще поработим и върху другото рамо.
Рап излезе от стаята, затвори вратата и тичешком се спусна по спираловидното стълбище към оперативния център, за да посрещне посетителите от правосъдното министерство и ФБР.
69.
Шестимата бойци стояха строени, с ръце зад гърба. Носеха черни униформи на полицейския специален отряд, кевларени каски и предпазни очила. Бронежилетките им бяха заредени с допълнителни пълнители, гранати и ленти с патрони. Отдолу всеки носеше мъченическата си жилетка — петнайсет килограма пластичен експлозив със стотици метални сачми. Истинско изпитание бе дори да стоиш с толкова екипировка, камо ли да маневрираш и да нападаш. Карим се канеше да произнесе последното си слово към тях, когато Хаким го потупа по рамото.