— Съжалявам, че не се срещаме при по-добри обстоятелства.
Сиреси каза, че споделя чувствата му, но на Смит явно само едно му беше в главата. Погледна зад Рап и попита:
— Къде са арестуваните?
Той се престори, че не е чул въпроса, и погледна над рамото му.
— Леле, много хора сте довели! Нямате ли престъпници да ловите?
Харис се изкиска сконфузено и отстъпи назад.
Смит се намръщи нервно, огледа Рап от глава до пети и каза:
— Елате да поговорим насаме.
Сиреси го последва и тримата се отдалечиха на пет-шест метра. Смит разкопча сакото и остави куфарчето си на земята.
— Предупредиха ме за вас, господин Рап.
— Тъй ли? И кой?
Беше му все едно, но реши, че колкото повече говори този човек, толкова повече време ще спечели на Неш при Абад.
— Нека да кажем просто, че в някои кръгове репутацията ви е добре известна. Не искам това да се превръща в състезание по показване на мускули между Министерството на правосъдието и ЦРУ.
— Знаем, че вие сте свършили трудната работа — бързо добави Сиреси, — и не искаме да ви отнемаме признанието, че сте разкрили тези хора.
— Макар че след като свършим, може би ще ви се прииска да го бяхме направили — с усмивка добави Смит.
— Защо така? — попита Рап.
Смит поклати глава и се огледа.
— За нищо на света не мога да си обясня какво са правили двама шпиони от Ленгли в непосредствена близост до джамия точно около времето на взривовете.
— Ами…
— Не — прекъсна го Смит, — не искам да слушам сега. Искам с Ридли добре да обмислите версиите си, преди да говорите с някого от нас.
— Познавам Роб — добави Сиреси. — Той е опитен служител.
Рап започна да подозира, че тези двамата не са чак такива гадняри, за каквито ги мислеше.
— Ето какъв е нашият проблем — продължи Смит. — Имаме един труп в моргата и изглежда, че момчетата, които сте хванали, имат нещо общо с това.
— Ами да… всъщност единият призна, че го е извършил.
— Без да му прочетете правата? — осведоми се Сиреси.
— Разбира се. Аз не чета права.
— Точно затова сме тук — отбеляза Смит. — Мисля, че много хора в този град са склонни да заподозрат, че онзи тип в моргата е бил ваш човек. Май четох нещо във вестника по този повод онзи ден.
Мич се престори на наивен:
— Може би е работил за „Мосад“. Може би някой от моите информатори там се е обадил и ме е помолил да проверя какво става с него.
Сиреси кимна:
— Харесва ми този начин на мислене.
— Виждате ли? — обясни Смит. — Не сме дошли да ви обвиняваме или да ви пречим, но имаме проблем. Поне двама от вашите арестанти са американски граждани и макар че аз лично нямам нищо против дори да ги провесите за краката от покрива и да ги заплашите, че ще ги пуснете да си паднат на главите, като представител на правосъдието не мога да одобря такова поведение.
— Ако станем свидетели на такива действия — добави Сиреси, — ще сме задължени да докладваме за тях.
Тези хора все повече започваха да харесват на Рап.
— Добре, как искате да действаме?
— Докъде сте стигнали с разпита?
— Единият тъкмо проговори. Наложи се малко да го попритисна.
Двамата мъже поклатиха глави.
— Не искаме да знаем подробности, господин Рап.
— Няма да е зле да ми оставите още малко време с него. Искам да се уверя, че не лъже.
— За кого става дума?
— Абад бин Бааз.
— Той има двойно гражданство — намръщи се Сиреси.
— Колко време ви трябва? — попита Смит.
— Един час би било добре.
Двамата се спогледаха неловко.
— Не можем да ви дадем цял час.
Рап тъкмо се канеше да попита колко могат да му дадат, когато една от служителките в оперативната зала изпищя. В голямото помещение настъпи суматоха, много хора започнаха да сочат екраните. Рап също погледна, но не можеше да разбере какво става. Виждаше само трите телевизионни екрана и цифрите за броя на пострадалите.
Изтича при бюрото на оперативния ръководител и попита:
— Дейв, какво става?
Полсън трескаво тракаше по клавишите на компютъра си. Четирите екрана се сляха в една картина. Докато посягаше към мишката, Полсън измърмори: