Рап отвори вратата. Лонсдейл влезе и погледна дребосъка с разкривено от болка лице от другата страна на масата.
— Кой е този? — попита хладно.
— Абад бин Бааз. Саудитски гражданин — отговори Рап, като затвори вратата. Реши да премълчи за двойното гражданство.
— Искам да видя адвоката си — проплака арабинът.
— Отговорен ли е за атентатите? — попита Лонсдейл.
— Участва в групата.
Тя се приближи до арестанта и попита:
— Знаеш ли коя съм?
— Не — отговори Абад и я погледна обнадеждено.
— Казвам се сенатор Барбара Лонсдейл.
— Аз съм американски гражданин!
Лонсдейл се престори, че не е чула.
— Знаеш ли къде трябваше да обядвам днес?
— Не — объркано отговори Абад.
— В „Монокъл“. Изпратих ръководителя на политическия ми екип вместо мен.
Арабинът нервно премести поглед от Лонсдейл към Неш и Рап.
— Знам си правата. Искам адвокат!
Лонсдейл внезапно замахна и го зашлеви.
— Той беше най-добрият ми приятел!
Абад я погледна уплашено и повтори с още по-плачлив глас:
— Аз съм американски гражданин. Имам право на адвокат.
— Ако си американски гражданин, значи си изменник — изсъска тя — и ще използвам цялата си власт, за да ти издействам смъртна присъда.
Рап, който все още стоеше при вратата, чу някакъв шум. С Неш се спогледаха. Шумът отново се чу. Далечен. Приглушен.
— Това да не са изстрели?
Рап понечи да отвори вратата, но чу по-силен гърмеж. Стените леко потрепериха. Ако си участвал в битка дори само веднъж, до края на живота си помниш шумовете, усещанията, миризмите. Рап имаше богат опит. Погледна Неш и на лицето му се изписа силна загриженост.
— Според мен това беше ръчна граната.
— И аз така мисля.
Мич посегна към дръжката на вратата и попита:
— Имаш ли пластмасови белезници у теб?
— Не.
Рап отвори вратата. Инстинктите му подсказваха, че се случва нещо ужасно. Погледна големия екран и се почуди за момент дали шумът и гърмежите не са оттам. Внезапно главната врата на оперативния център се разби и в помещението нахълта мъж с пълно снаряжение на полицай от специалния отряд. Насочи оръжието си нагоре към мястото, където точно в този момент стояха двамата агенти, придружаващи Лонсдейл. Те плахо вдигнаха ръце. Нападателят ги застреля в главите.
Рап потрепери, умът му трескаво се опитваше да осмисли немислимото. Още двама мъже с черни униформи нахълтаха през вратата и започнаха да стрелят по специалистите в залата, които отчаяно се опитваха да се скрият. Мич машинално бе стиснал пистолета си с лявата ръка. Обърна се към Неш и изкрещя:
— Зашемети го!
Неш вече бе посегнал към пистолета си. Беше участвал в сражения заедно с Рап и му имаше пълно доверие. Той извади тежкото си оръжие от кобура и удари Абад по слепоочието. Арабинът се стовари на земята.
— Сенаторе — изкрещя Рап, — тичайте в ъгъла и залегнете там!
Неш дотича при него до вратата. Двамата се загледаха в случващото се долу. Водачът на нападателите спря и погледна над рамото си. Вдигна десния си юмрук. Нападателите се наредиха в колона, бяха общо шестима. Водачът посочи напред и шестимата тръгнаха през помещението, като стреляха във всички посоки. Действаха като по учебник. Рап и Неш бяха наблюдавали такива тренировки стотици пъти. Вървящият най-отпред покрива централния сектор. Вторият отговаря за сектора вляво, третият — вдясно. Така се редуват до шестия човек, който стреля навсякъде.
Нападателите стреляха, но това не беше хаотичен огън на необучени войници. Тези хора се целеха точно, само с единични куршуми.
— Това са те! — изкрещя Рап.
— Да ги убием! — отвърна Неш и пристъпи напред.
Мич го спря:
— Имат бронежилетки!
Опита се да прецени ситуацията. Нападателите се движеха отляво надясно спрямо мястото, на което се намираха двамата агенти. Ако започнеха да стрелят сега, при най-голям късмет можеха да свалят двама-трима, преди другите да отвърнат на огъня. Тук нямаха възможност да се скрият и куршумите щяха да ги улучат.
— Искам да пропълзиш до ръба на балкона и да се прицелиш във водача им. Това е слабото им място. Ако го свалиш, аз ще се разправя с останалите.
— Ще ги атакуваш ли? — поклати глава Неш. — Това е лудост.
Рап сякаш не го чу. Представяше си много ясно всичко. Вдигна левия си лакът и се потупа по хълбока.