— Мич, това са сериозни неприятности.
— Преживявал съм и много по-лошо. Ще се измъкна.
Неш погледна към двамата офицери в стаята и измърмори:
— Не бъди толкова сигурен. Тоя Лиланд е голям задник.
— И аз не съм цвете — усмихна се Рап. — Просто качи всички в самолета и се махайте.
15.
Тайнственият полковник заведе агента от ЦРУ в дъното на късия коридор, където спряха и размениха няколко думи. Без да ги изпуска от поглед, капитан Лиланд каза:
— Господин генерал, това не ми харесва. Не вярвам на тези шпиони.
— Няма да навреди, ако го изслушаме.
Гарисън най-после се беше разсънил. Бързо развилите се събития му бяха помогнали да проясни мислите си и сега се чувстваше в състояние, по-адекватно за командване. „Обърканата мисъл не е опасна само в сражение“ — помисли си. Преди минути цялата му кариера бе минала пред очите му като на филм, забързана последователност от кадри, която несъмнено щеше да завърши с трагична развръзка. Сега мислите му бяха съвсем други. Загледа двамата разговарящи мъже. Никога не му беше харесвало в базата му да се мотаят шпиони. Те бяха нахални копелета, които като че ли постоянно търсеха как да създават неприятности, но сега значението им за успешното водене на война беше може би по-голямо от кой да е друг период в историята. Онзи, който носеше нашивки на полковник, се обърна и отново се приближи.
— Сър, мисля, че трябва да го арестуваме — настоя Лиланд.
Гарисън вдигна ръка, за да го накара да замълчи.
— Искам първо да чуя какво има да ни каже.
Вероятността човекът наистина да изпълнява мисия, възложена лично от президента, трябваше да се провери.
— Не очаквайте да чуете истината.
— Няма да навреди, ако го изслушаме, капитане.
— Господин генерал — започна Рап, като спря на няколко стъпки от тях, — извинявайте за тази сцена, но положението е сериозно.
— Нищо не извинява отношението ви към затворника, което видяхме — обади се Лиланд.
— Капитане, ако се интересувам от мнението ви, ще ви попитам.
— Това е база на Военновъздушните сили на Съединените щати. Нямате власт да заповядвате на когото и да било тук. Мисля…
— Мисля, че трябва да си затворите проклетата уста — сопна се Мич. — Аз съм висш разузнавач, капитане, което ме приравнява към редовен офицер. Длъжността ми е специален съветник по тероризма на директора на ЦРУ, директора на Националната разузнавателна служба и Националния съвет за сигурност. Личен приятел съм на министъра на отбраната и президентът има номера ми на копче за автоматично набиране, затова, ако нямате някакви други по-високи пълномощия от онова, което ви позволяват тези две скромни нашивки на пагона, по-добре се омитайте от стаята и ме оставете да разговарям с генерала.
Лиланд се изчерви. Рап реши, че най-после му е затворил устата, затова се обърна към командира на базата и продължи:
— Бих искал да ви се извиня за всичко това. Методите ми не са приятни за гледане. Ако ви бях предупредил какво смятам да правя, нямаше да разрешите.
— Затова решихте просто да се промъкнете, така ли?
— Да.
— И да ме оставите в неведение.
— Така никой няма да ви обвини за нищо.
— Ами белезите върху затворниците? Как щях да ги обясня?
— Не беше умишлено. Той се опита да ме ухапе.
Рап погледна монитора; двамата офицери също се обърнаха. Хагани още седеше вързан за стола. Окървавеното му лице изглеждаше ужасно. Мич се намръщи:
— Е, не е толкова сериозно, колкото изглежда.
— Достатъчно сериозно изглежда, господин… — Генералът остави въпроса недовършен.
Рап се поколеба за момент, но после си помисли: „Е, какво пък, вече достатъчно съм затънал.“
— Рап… Мич Рап.
— За ЦРУ ли работите? — попита Гарисън.
— Да.
— Шпионин сте — измърмори Лиланд.
— Специалист антитерорист.
— Какво точно включва това? — поинтересува се генералът.
— Включва работа с хора като тези. — Рап посочи екрана.
— „Работа“ — повтори Гарисън. — Доста неясно звучи.
— Ние работим в различни сфери, генерале. Не очаквам някой, който носи униформа като вас, да одобри напълно онова, което правя. Вие в армията имате свои правила… дисциплина. Трябва да поддържате боеспособността си. Аз… аз съм от хората, които се промъкват в тила на врага под прикритието на нощта, за да му пререже гърлото.