Групичката остави бушуващите пламъци зад гърба си и тръгна по тясна пътека. Карим изчака на границата на джунглата, докато хората му изчезнаха един след друг в гъсталака. Радваше се, че най-после се махат от това място, и беше доволен, че е прекъснал всяка връзка с командирите си. Вече нямаше с какво да му помогнат. Той и войниците му бяха сами. Щяха да се изправят срещу Голиат и да му нанесат жесток удар в името на целия ислям.
19.
Майк Неш лежеше на една страна, не му стигаше въздух, ръцете му бяха притиснати под тялото. Отвори очи, но видя само прах и отломки. С голямо усилие се обърна по гръб. Силна болка прониза тялото му. След малко отмина и се смени със странна, успокояваща топлина, която се разпространи под него. Беше неестествено тихо, въздухът бе изпълнен с остра миризма. Бавно, постепенно болката в ушите му започна да се усилва. От праха се появи силует с оръжие в ръка. Замаян, Неш погледна мъжа, като се опитваше да осъзнае какво става. Къде, по дяволите, се намираше? Не можеше да разбере.
Оръжието бе това, което го върна към действителността. Карабина M-4. Неш не можеше да обясни защо реши, че е точно такава, но инстинктивно позна оръжието. Въоръженият мъж завъртя карабината, приклекна и започна да стреля. По главата на Неш падаха гилзи. Докосването на нагорещения метал по бузата му подейства като плесница. За момент зрението му се проясни, после пак се замъгли. Най-после мислите му се подредиха и Неш осъзна, че е имало взрив. Топлото чувство, което се разпространяваше под тялото му, беше собствената му кръв.
Той се опита да помръдне. Знаеше, че трябва. Когато започнат да стрелят, трябва да действаш. Движението означава оцеляване. Противното означава смърт или по-лошо, попадане в плен. Той се извъртя на една страна и почувства как топла, лепкава течност изтича от ухото му. Мъжът до него коленичи и заопипва гърба му, докато, готов за стрелба, оглеждаше района. Рязко завъртя оръжието наляво и стреля, докато Неш отново се отпусна по гръб.
Въоръженият мъж натисна лостчето на пълнителя и празната метална кутия падна. Вкара нов пълнител, без да поглежда. Пак стреля, погледна Неш и изкрещя нещо. Неш не чу какво го пита, но най-после позна кой е човекът — Мич Рап.
Някъде в далечината се чуваше ритмично бумтене; странно познато, но съвсем не на място. Рап го хвана за раменния ремък и го повлече, за да го махне от линията на стрелбата. Внезапна болка прониза гърба на Неш от влаченето по отломките от взрива. Когато първата вълна от болка отмина, той с ужас осъзна, че не чувства краката си. Странното бумтене се засили.
Отвори очи и внезапно се озова на хиляди километри от мястото на сражението, в дома си в покрайнините на Вашингтон. Пъхна ръка под чаршафа и погали топлата кожа на жена си. Погледна познатия розово-бял кристален полилей, който тя държеше да окачат над леглото. Въздъхна, затвори очи и размърда пръстите на краката си. Отново чу думкането. Шумът идваше от другия край на коридора и не беше нито непознат, нито неприятен.
Неш се обърна настрани, отметна завивките и спусна краката си на пода. Беше само със сиво фланелено долнище на пижама. Облегна лактите си върху коленете и прокара пръсти през късата си кестенява коса. Трийсет и осем годишен, той все още бе в отлична физическа форма, но безупречната му външност криеше вътрешни дефекти. Остра болка прониза главата му от едното слепоочие до другото, достатъчно силна, за да го накара да отвори очи. Спомен от времето, когато служеше в Морската пехота и пиеше твърде много. Шибан късмет. Беше ходил при трима специалисти и никой от тях не можеше да му обясни защо всяка сутрин се събужда с това адско главоболие. Очевидно силните експлозии нанасяха повече поражения от обикновено сътресение на мозъка.
Въпреки всички болежки той се радваше, че може да ходи. Направиха му четири операции, за да извадят всички шрапнели от гърба му. Последната беше най-деликатна, защото бе за отстраняване на остро като бръснач парче метал между третия и четвъртия му лумбален прешлен. Възстановяването му след това беше истинско чудо.
Извън белезите на местата, където нагорещените осколки бяха проникнали в гърба му, малко неща издаваха, че Майк Неш се е променил, но близките му бяха забелязали, че е станал твърде затворен. Томас Дъдли, психиатърът, който работеше с него, се опитваше да го накара да говори за преживяното. Казваше, че трябва да изпусне малко парата.