Сложи Чарли на столчето му и закопча презрамките. Включи кафемашината и взе кутия „Чириос“ от шкафа, сипа малко в купичката на бебешкото столче и Чарли започна да тренира ловкостта на пръстчетата си. Неш напълни шишето с мляко, затопли го за трийсет секунди на микровълновата печка и го даде на сина си. Взе бурканче от бебешкото пюре, което жена му държеше да купуват, отвори го, погледна безформената маса вътре и потрепери. Беше убеден, че тези скъпи бурканчета са главната причина акото на Чарли да мирише толкова лошо.
Включи телевизора, седна и погледна трите вестника, навити на руло върху масата. Страхуваше се да ги разгърне, защото очакваше да види името на Рап на първа страница. Реши да го отложи за след храненето на Чарли. Пъхна една лъжица зелено-кафява каша в устата на бебето. То започна да яде, без да протестира. Неш загреба още една лъжичка, помириса съдържанието й и се намръщи:
— Пфу!
Синът му направи същата физиономия и повтори като папагалче:
— Пфу!
— Точно така, приятел.
Неш пъхна лъжичката в устата му.
По телевизията водещата съобщаваше монотонно новините. Той не се заслушваше в нито една дума, докато не чу да споменават организацията, в която работеше. Веднага погледна към телевизора и едва не изцапа окото на Чарли с пасирана варена тиква и грах.
— „Вашингтон Поуст“ съобщава, че миналата година ЦРУ тайно е провеждало разузнавателна дейност в страната без знанието на ФБР, Министерството на правосъдието или контролните комисии на Капитолия. Засега не е известно каква роля има Белият дом в този шпионски скандал. Според вестника ЦРУ следи мюсюлмански водачи, духовници, джамии и благотворителни организации в пет-шест града по цялата територия на Съединените щати вече близо година.
— Шибан вестник! — измърмори Неш и посегна към „Вашингтон Поуст“.
Точно когато намери заглавието на въпросната статия на първа страница, чу как синът му го имитира. Той спря, изчака и погледна детето с надеждата, че не е чул добре.
Чарли надигна шишето си, въздъхна, погледна баща си, сякаш се отегчаваше, и повтори:
— Ши-бан.
Неш хвана момченцето за ръката.
— Не, малчо. Това е лоша дума.
Въпреки усилията му Чарли отново повтори ругатнята.
При други обстоятелства Неш сигурно щеше да се засмее, но жена му се разтропа на горния етаж. Ако слезеше и чуеше, че синът псува като морски пехотинец, щеше да побеснее. Той си придаде най-сериозната физиономия, посочи Чарли и каза бавно:
— Лоша дума.
Детето се намръщи, посочи баща си и настоя:
— Не.
След малко повтори ругатнята още по-енергично.
Неш чу как жена му слиза по стълбите и изпадна в паника. Грабна лъжичката от масата и бързо напъха пюре в устата на бебето точно когато то се канеше да повтори новата си любима дума.
Маги Неш влезе в кухнята по бял халат, с разпиляна върху раменете катраненочерна коса. Отиде направо при Чарли и го целуна по челото. Момченцето заскимтя от удоволствие и се опита да каже нещо, но Неш бързо напълни устата му с тиква и грах.
Маги взе шишенце лосион от кухненския плот, изсипа малко върху дланите си и започна да втрива течността в белезите на гърба на съпруга си. Наведе главата си на една страна и тръсна косата си.
— За снощи… — предпазливо започна — … не искам да го приемаш чак толкова сериозно. — Започна да разтрива мускулестите му раменете и добави: — Не е толкова необичайно.
Той се намръщи:
— Предпочитам да не говорим за това.
— Всичко е заради стреса от работата ти, миличък. Нормално е за мъжете да…
— Моля те — прекъсна я. — Не пред детето.
Тя се отдръпна назад. Постави ръце на кръста си.
— Бебето едва се е научило да казва „мама“ и „тати“. Едва ли ще успее да запомни „еректилна дисфункция“.
Неш присви очи при споменаването на медицинския му проблем. Това беше типично за жена му. Искаше да го обсъждат, докато разгледат проблема от всички ъгли, и накрая щеше да го изпрати при психиатър. На него обаче му нямаше нищо. От петнайсет години бяха заедно и нито веднъж не му се беше случвало да не успее да го вдигне. Той настръхна и заяви:
— Няма да говорим повече за това.
— Да не си посмял! — сопна се тя.