— Какво да не посмея?
— Да се държиш като баща си. — Удари го по рамото. — Няма да допусна да умреш от сърдечен удар, защото се правиш на мъж и отказваш да се замислиш за здравето си!
— Успокой се.
— Не съм аз тази, която трябва да се успокои. — Тя се обърна и погледна към другия край на кухнята. — Снощи се видя.
Рязко отвори шкафа да вземе чаша и започна поучителна лекция за бащата на Неш.
Беше я чувал многократно. Маги обожаваше баща му. Смяташе го за прекрасен човек и наистина беше жалко, че внуците му нямаше да го познават. Той тъкмо умуваше дали да седне и да слуша чинно, или да спори, когато жена му дръпна кафемашината твърде силно, закачи лостчето на филтъра и той се завъртя в отворено положение. Понеже филтърът беше пълен с горещо, мътно кафе, кашата се разсипа по белия мраморен плот и опръска белия халат на Маги. Тя отскочи назад, вдигна ръце и изруга:
— Шибан филтър!
Неш погледна косо Чарли, който с ококорени от възхищение очи гледаше майка си. Той му се усмихна насърчително. Бебето отвори изцапаните си с пюре уста и след секунди ужасната дума излезе от устата му с повече ентусиазъм, отколкото баща му се беше надявал да чуе.
Ужасена, Маги се обърна и се втренчи в малкото си ангелче. Чарли се усмихна и още веднъж изгука думата.
Неш се изправи, подаде на жена си бурканчето с бебешка храна и каза:
— Браво, скъпа. Много добре се справи.
22.
Карим вдигна бинокъла и огледа пистата от единия до другия край. Миналия ден бяха направили дълъг и труден преход. Хората му показаха желязна дисциплина. По права линия тясната долина бе само на пет километра от лагера им. Както много често в джунглата обаче, прекият път беше и най-опасният. От личен опит бяха научили, че е глупаво да се бориш с джунглата, затова тръгнаха по пътека, която минаваше по пресъхнало дере и заобикаляше най-стръмните и трудно проходими части на рида, който разделяше долината от следващата.
Карим знаеше за пистата от самото начало. Ливанецът, от когото беше купил земята, го бе предупредил да стои далеч от съседите. Пистата се използваше от наркокартел като междинен пункт в трафика на кокаин. Този факт сам по себе си бе достатъчен, за да го накара да внимава.
През първия месец той стоеше далеч от мястото, но когато хората му се понаучиха да се промъкват и да се крият, реши да огледа по-отблизо. Беше загрижен за сигурността. Не му харесваше да не знае какво се случва толкова близо до лагера му. Освен това видя удобна възможност, начин да разнообрази монотонното ежедневие на хората си. Това беше идеално упражнение, шанс да видят истински обект, охраняван от въоръжени хора.
Известно време наблюдаваха от разстояние. От върха на рида се откриваше добър изглед към отъпканата пръст на пистата и паянтовите бараки в единия й край. Карим използва стратегията на двучленните екипи, за да събере информация. Изпращаше хората си по двойки рано сутринта, като им казваше, че ще бъдат сменени на следващия ден по обяд. Тренираше ги така шестнайсет дни, при което всяка двойка изкара четири дежурства. Беше много полезно упражнение и хората му го приемаха добре. Всичко, което разнообразяваше ежедневното еднообразие на полосата, беше хубаво.
Хората му прилежно записваха какво става и скоро Карим имаше добра представа как функционира пистата. Отначало изглеждаше, че няма никакъв ред, но постепенно в хаоса той забеляза зависимост. Никой от трафикантите не беше над трийсетте, а повечето изглеждаха още юноши. Рядко някой ставаше преди десет, а когато го правеха, излизаха сънливи, замаяни и най-вероятно с тежък махмурлук. Всяка нощ оставаха до късно, играеха комар, пиеха и гледаха порнофилми. На два пъти им бяха докарали проститутки. Не беше рядко явление някой да излезе олюлявайки се от бараката в късната сутрин и да повърне.
Винаги обаче бяха въоръжени и имаха разнообразен арсенал, от автомати „Калашников“ и карабини MP-5 до различни пистолети и револвери, и доколкото се виждаше, по-малко от двайсет процента от оръжията бяха с един и същи калибър, което говореше за лоша организация. Всеки ден имаха импровизирани упражнения, като се целеха в изпразнените миналата нощ бутилки от алкохол. Не минаваше стрелба, без някое оръжие да засече. На другарите на злополучния стрелец това винаги им се струваше страшно смешно. Карим използва възможността да покаже на хората си какво не трябва да се прави.
Една вечер той разигра тренировка за нападение. Раздели хората си на две групи и ги заведе на няколко метра от бараките, където трафикантите пиянстваха и играеха на карти. Упражнението направи чудеса за увереността на войниците му, но Карим не смяташе, че е голямо постижение да се промъкнеш незабелязано до група пияни и упоени с наркотици мъже. Тези идиоти не бяха достойни дори за тренировка и той ясно даде на момчетата си да разберат, че американците ще са много по-бдителни.