— Това са пълни глупости — обърна се към нея Неш. — Искам да ми кажеш колко терористи е заловило това безполезно нищожество. Колко хора от службата му са загинали при изпълнение на служебния си дълг от единайсети септември досега?
— Не става дума за мен, господин Неш.
Адамс тръсна глава и небрежно изтърси една люспица пърхот от крачола си.
— Не, не е, но не мога да се сетя какво сте направили, за да защитите американския народ от друга терористична атака.
— Всички имаме роля.
— Някои — по-важна от други.
Адамс въздъхна отегчено:
— Няма да се карам с теб, при положение че нямам абсолютно нищо общо с това.
— Как ли пък не! — Неш отново се обърна към Кенеди: — Искам да знам дали съм обект на разследване от господин „Гестапо“.
Преди тя да каже нещо, Адамс се тросна:
— Не е твоя работа.
— Нямам ли права?
— Доброволно си се отказал от тях в момента, в който си минал през входната врата.
— Ами ти? Тебе кой те разследва?
Инспекторът се изсмя:
— Много смешно, господин Неш! Кой бил разследвал мен? — Поклати глава. — Мен няма нужда да ме разследват. Аз спазвам правилата.
— Така говорят всички престъпници.
— Хайде по-спокойно — предупреди Кенеди.
Главоболието на Неш се усилваше. Той погледна жената, която винаги бе уважавал, и изведнъж търпението му се изчерпи.
— Абе, я вървете на майната си!
— Моля? — сепна се тя.
— Това са пълни глупости. Казваш ми да се успокоя. Видях статията в „Поуст“. Купища лъжи, но това не е важно. Политиците ще искат изкупителна жертва и това долно копеленце тука иска да им даде мен.
— Не ме обиждай така! — запротестира Адамс.
— Ти си нищожество, така е! Предател на родината. — Неш се обърна към Кенеди и продължи: — На колко ще се обзаложим, че той е анонимният източник, когото споменават в статията?
Адамс се изправи рязко:
— Няма да търпя повече. Работата ми тук е безупречна и досега не съм направил нищо, с което да злепоставя управлението. — Тръгна към вратата, но когато минаваше покрай Неш, добави: — Съмнявам се, че можеш да се похвалиш със същото.
Неш сграбчи месестата му ръка над лакътя и го принуди да се завърти.
— Не сравнявай работата си с това, което правя аз. Когато ти сгрешиш нещо, най-много да се изгуби някоя папка. Ако аз сбъркам, умират хора.
Другият се опита да освободи ръката си.
— Пусни ме!
Майк сякаш не го чу.
— Ти не си на огневата линия. Не си в отряда. По дяволите, дори не си в района на бойните действия. Седиш си вкъщи, пиеш бира, ядеш чипс, гледаш телевизия и ни критикуваш, а истината е, че тлъстият ти, мързелив задник няма да издържи и пет минути там.
— Господин Неш! — изкрещя Кенеди и се изправи. — Стига толкова.
— Да, стига! — Той пусна Адамс и тръгна към вратата. Хвана дръжката и се обърна, за да погледне Кенеди. — Следващия път, когато ти потрябва някой да отиде в Афганистан и да стрелят по него, изпрати този задник.
Дръпна рязко вратата и излезе, преди Кенеди или шефът му да успеят да кажат нещо.
24.
Чакаха го в кабинета на генерал Гарисън: специалният пратеник на министъра на отбраната седеше отдясно на бюрото на командира, а капитан Лиланд — отляво. Когато влязоха, Гарисън се изправи и покани всички да седнат около голямата заседателна маса. Генералът се приближи вяло до масата. Изглеждаше готов да забрави проблема, макар да знаеше, че няма просто да изчезне. Засега обаче беше доволен, че има възможност да разкара този човек от базата си, за да може отново да си върши работата по снабдяване на войската.
Както бе казал Ридли, едното око на Лиланд беше насинено. То изпъкваше на фона на камуфлажната му униформа и изглеждаше малко смешно. Капитанът бавно и мъчително се изправи. Мич веднага си спомни за един амбулантен търговец, който навремето бе завел дело срещу него — носеше шина на врата и по всякакъв начин се опитваше да убеди съда, че го боли. Положи огромни усилия да не го хване за шията и да не го пребие. Лиланд се дотътри до масата и внимателно се отпусна на стола отдясно на генерала. Рап не искаше да сяда, но знаеше, че трябва да го направи. Настани се точно срещу Гарисън, за да може да гледа Лиланд в очите.
— Е — започна Ридли, — да не започваме с излишни приказки. Изгубихме достатъчно много време. Мич ще се извини и после се махаме. — Погледна Рап. — Мич.