Качиха се в малкия микробус „Крайслер“. Неш запали двигателя и наду радиото. Предаваха „Сутрешното предаване на Елиът“ по ДиСи 101; водещият тъкмо свърши издевателствата си над госта в студиото и пуснаха „Рокстар“ на „Никелбак“.
Когато потеглиха на задна, О’Браян каза:
— Моля те, кажи ми, че действате по онова нещо.
— Работим по въпроса.
Само едно съмнение все още бе неизяснено, но Майк нямаше причина да уведомява О’Браян за нещо, което не зависеше от тях.
— Проблеми?
— Проблеми ли? — Неш се замисли за секунда. — Прецакаха ни. Малко оставаше да направим важни разкрития. Сега действаме на сляпо, а всичко сочи, че се готви нещо голямо. — Потегли напред и добави: — Не можеше да се случи в по-неподходящ момент.
Излязоха от паркинга и започнаха да криволичат из комплекса. Умълчаха се за няколко минути. И двамата обаче мислеха за едно и също. О’Браян попита:
— Кой е издал информация?
— Не съм аз, нито някой, който работи с мен.
— Не можеш да си сигурен.
— Достатъчно сигурен съм. Ако трябваше да заложа парите си на това, щях да кажа, че е някой от твоята служба или друг клоун от седмия етаж.
Шефът му се засмя:
— Убиваш ме.
— Какво толкова съм казал?
— Мисля, че вече прекаляваш.
О’Браян намали звука на уредбата.
— Е, напоследък не получавам много любов и подкрепа от твоя кабинет.
— Слушай… ако нямаш доказателства, не обвинявай хората ми за този провал. Ти си известен като един от нуждаещите се полеви служители, които никога не получават достатъчно подкрепа.
Неш въздъхна раздразнено:
— Не извъртай нещата срещу мен. Казвам ти, че момчетата са железни. Никой няма да ни изпее.
— Аз пък ти казвам да ги огледаш отново, и то спешно. Ако мащабът на това, което се случва, стане известен, управлението ще се срине из основи.
Докато навлизаше в големия служебен паркинг, Неш изтъкна:
— Тази операция спаси живота на много хора.
— Няма значение. ФБР ще ни скъса топките. Навлязохме на тяхна територия.
— На ФБР не му стискаше да следи джамиите, затова ние го направихме.
— Не е виновно Бюрото. От Министерството на правосъдието им забраниха.
— Никой не им е забранявал. Казаха им само, че в правосъдната комисия ще побеснеят. Но да се върна на мисълта си… те нямаха куража да го направят, макар че е близо до ума, затова трябваше ние да им свършим работата, а сега сме атакувани от всички.
— Има много съвестни хора, които ще направят всичко, за да ни защитят.
— Ами Мич?
— Изпратихме Ридли да се опита да уреди нещата.
— И?
— Слушай, това може още повече да те ядоса, но Айрини каза, че иска да стоиш по-далеч от случая с Мич.
— Защо?
— По две причини, но по-важното е, че трябва да оправиш онова нещо, и то още днес. Нямаш време да си вреш носа в чужди проблеми.
Неш отмести погледа си от пътя.
— Да си вра носа ли?… Аз съм затънал до шия в тези проблеми. Ал-Хак иска да сключи сделка с нас. Аз се опитвам да го убедя да дойде в Америка. Трябва да ме изпратите обратно, за да доведа това докрай.
— Не, няма да спорим за това. Айрини е непреклонна. Иска да стоиш колкото може по-далеч от тази работа. Друг ще се заеме.
— Кой?
— Не е твоя работа. Само престани да се занимаваш с това. Иска да отидеш при Стан тази сутрин.
О’Браян имаше предвид пенсионирания разузнавач Стан Хърли. Майк се замисли за грубоватия стар шпионин и нетрадиционните му методи.
— Толкова ли е наложително?
— Майк, представи си, че отново си в училището за офицерски кандидати. Аз съм твоят боен инструктор. Нося грозна зелена шапка с периферия и съм готов да ти отхапя главата, ако кажеш само още една думичка. Тук не ти е „Майкрософт“. Не е дискусионен клуб. Там горе стават някакви гадости, за които тя не ми казва и със сигурност няма намерение да каже на теб, затова ти предавам заповедта и очаквам да я изпълниш. Разбираш ли?
Без да го поглежда, Неш отговори:
— Тъй вярно. — Имайки предвид сегашното си душевно състояние, не беше сигурен, че ще издържи срещата с прословутия Хърли. — Къде е той?
— Във военноморската болница в Бетезда. Вчера го видях.
— Добре ли е? — попита изненадано Неш.
— В отлично състояние. Смениха му тазобедрената става, докато ти беше в Афганистан. — Шефът му погледна часовника си. — Очаква те. Остави ме пред главния вход. А, и още нещо. От Комисията по разузнаването поискаха да изпратим наш представител. Ти ще отидеш.