— Ох… — Тя го плесна по здравия крак. — Ужасен си.
Сестрата стана и се отдалечи.
— Чакай да ме видиш в леглото — измърмори Хърли. — Тогава ще разбереш колко съм ужасен.
Сестрата погледна през рамо и попита:
— Каза ли нещо?
— Не, сладурче. Само се наслаждавах на сексапилната ти фигура.
Неш разкопча сакото си и огледа крушовидния задник на жената. На килограми сигурно беше колкото Хърли, ако не и по-тежка.
— Невероятен си.
— Не трябва да се изпуска нито една възможност, друже.
— Да, разбира се.
Неш седна на пейката. Сви рамене.
Хърли го изгледа с изражението на човек, който цял живот е наблюдавал хората.
— Наред ли е всичко с Маги и децата?
„Мамка му — помисли си Неш, — започна се.“ Не смееше да погледне стария шпионин в очите. В такива моменти бе готов да се закълне, че старецът умее да чете мислите му.
— Да… всичко е наред. Много са доволни, че през последните две седмици са ме виждали общо за около осем часа.
Хърли извади мобилен телефон от джоба на халата си и натисна няколко копчета. Апаратът беше снабден с устройство за заглушаване на електронни сигнали.
— Какво става?
— Знаеш как е. Постоянно пътувам нанякъде, а когато съм си вкъщи и се предполага, че трябва да отделям време на семейството си, телефонът звъни.
— Не е лесно. Така си прецаках три брака. С две деца се търпи, но с три… това вече е проблем.
— Пък когато има и такива, за които не знаеш…
Хърли кимна:
— Да, има и такива. По дяволите, обзалагам се, че имам поне още пет-шест.
— Най-малко.
— Кой знае? — Старецът се загледа замечтано в далечината. — Бога ми, доста съм се забавлявал. Не се оплаквам. Вкарал съм в леглото си повече жени, отколкото кой да е шпионин в историята на тази страна.
— Обзалагам се, че и в историята на всяка друга страна.
— Като стана дума… наред ли е всичко под чаршафа?
Въпросът толкова изненада Неш, че той не успя да си придаде безгрижен вид. През главата му преминаха трескави мисли: откъде е научил Хърли, дали просто е налучкал, Маги ли му е казала, или в дома му има подслушвателни устройства? Работата му предразполагаше към параноя може би повече от всяка друга професия и сега тези мисли блокираха мозъка му, макар и само за половин секунда, но достатъчно Хърли да забележи.
— Момко — тъжно изрече старият шпионин, — престанете ли да се чукате, работата отива на зле.
— Добре, Йоги.
Хърли не обърна внимание на споменаването на великия играч на „Янките“, който бе известен с тази сентенция. Приведе се напред.
— Я махни тези очила.
— Защо?
— Искам да те погледна в очите.
Майк неохотно свали очилата си.
— Проблемите на тази проклета неблагодарна страна те потискат — заяви Хърли. — Знам, защото и аз съм го изпитвал.
— Сигурно още го чувстваш.
— Вече не. По дяволите, никога не съм го приемал толкова навътре. Навремето можех да разчитам на двайсетина сенатори и петдесетина конгресмени да ме подкрепят, каквото и да направя. И под подкрепа имам предвид много повече от пари. Те разбираха, че трябва да работим скрито. Разбираха, че цапаме ръцете си, а понякога се окалваме целите. Това ново поколение… — Той поклати глава. — Безполезни са.
— Не смятам да споря за това.
— Тези лайнари. С всичко това трябва да се съобразяваш, искаш или не искаш. Пълна каша. Може да си мислиш, че едно нещо няма да повлияе на друго, но уверявам те, че всичко е свързано.
— Да… знам.
— Добре, кажи ми сега — изрече Хърли с искрено загрижен глас. — Какво не е наред при теб и Маги?
— Не съм дошъл да обсъждам брака си.
— Знам, но ти си от най-любимите ми играчи и искам умът ти да е бистър.
— Всичко ми е наред.
— Глупости. Говорих с Айрини, преди да дойдеш.
— И какво?
— Каза, че си избухнал пред Глен Адамс.
— Чудо голямо.
— Каза, че Адамс вече е подал официална жалба, в която твърди, че си го нападнал.
— Само го хванах за ръката.
— Трябва да се държиш професионално. Особено с палячовци като Адамс.
Неш отмести очи към моравата и кимна:
— Разбрах. Какво друго?
— Обадих се на Маги.