Карим не се боеше, че може да се пристрасти към хероина, но се безпокоеше за Хаким. Още по-тревожно обаче беше безотговорното отношение на водачите на „Ал Кайда“. Не можеше да повярва как се принизяват до обикновени наркотърговци. Това, че с такава готовност се замесват в нещо, срещу което пророкът категорично се е противопоставял, обезсмисляше вярата им и силно отблъскваше доброволците, които искаха да се сражават за тях.
Карим погледна наполовина разтоварената палета, тъжно поклати глава и каза:
— Не знам дали Той ще ни прости това.
— Ох — измърмори Хаким, — понякога ми иде да те удуша. — Скочи от самолета, отиде при палетата и взе един пакет кокаин. — Имаш ли представа колко струва това?
— Ти ми каза, че ако имаме късмет, можем да получим един милион долара.
— Да — засмя се приятелят му, — но тогава не знаех, че има толкова много. Говорехме за няколко торби. Това всичкото… — той се отдръпна, разпери ръце и ги завъртя в кръг — това струва… дори аз не знам… десет милиона, може би и повече.
Карим не успя да скрие изненадата си.
— Десет милиона?
— Може би и повече.
— Нямах представа…
— Сега какво мислиш за наркотиците? — Хаким прегърна приятеля си през рамо. — Казах ти, че ще стане. Помисли какво можеш да направиш с толкова пари. Вече няма да се налага да им искаш разрешение. Ще можеш сам да финансираш и да управляваш операциите си.
Карим се усмихна леко. Никога нямаше да забрави какво му бе казал приятелят му една нощ преди около две години, докато седяха край лагерния огън. Карим беше в особено набожно настроение и се ядосваше, че Хаким отделя твърде много време за търговия с наркотици в Афганистан. Спорът започна с едно просто твърдение на Хаким: С какво е по-различен опиумът от нефта? Карим беше потресен от глупостта на този въпрос, но не за дълго. Хаким ясно изложи становището си — че опиумът е ресурс, който с нищо не е по-различен от всяка друга стока. Когато Карим изтъкна, че нефтът не унищожава живота на хората, приятелят му се изсмя. Какво са допринесли парите от търговията с нефт за Саудитска Арабия? В университета многократно бяха обсъждали тази тема. Нефтът разваляше страната им. Хаким дори заяви, че приятелят му е лицемер. Той с готовност вземаше нефтени долари, за да води джихад, а смяташе, че парите от местното земеделие някак си не са достойни за каузата.
Тази нощ си легнаха скарани, но Карим започна да се пита какво би искал Аллах. Искаше да победят — да, но дали на всяка цена? Не беше сигурен, но когато водачите на „Ал Кайда“ и талибаните започнаха да се проявяват като все по-некадърни, започна да търси други начини. Трябваше да намери други възможности да продължи борбата без помощта на „Ал Кайда“. Не след дълго Карим ги изостави. Искаше сам да си осигурява парите. Пари, които никога не би могъл да печели в Саудитска Арабия, защото там нямаше финансова свобода. Кралското семейство и приятелите му имаха монопол над властта и богатството.
Когато Карим видя пистата и наркотиците, първата му мисъл беше за Хаким. През следващите няколко месеца той все повече се замисляше как да стане независим от „Ал Кайда“. В кодирано електронно писмо до приятеля си той му описа идеята и Хаким веднага я прие. След изчезването на другите две групи Карим реши да извика Хаким да ги превози.
— Хубав ден е днес, Карим.
— Да, така е.
— Няма ли да се усмихнеш? Поне да покажеш, че си щастлив.
— Аллах обича смирените.
— Аллах иска и да си щастлив, а днес е такъв ден.
Карим леко се усмихна, но после си спомни какво му предстои. Отново стана сериозен и Хаким го попита какво има. Карим погледна хората си, които бяха седнали на земята и пиеха от манерките си. След седмица и нещо всички щяха да са мъртви. Тези красиви млади тела, пълни с живот, щяха да бъдат разкъсани и смазани или надупчени с куршуми. Единствената му утеха бе, че ще накара Америка да страда. Щеше да я накара да изпита истински страх, а после щеше да има второ нападение, трето, четвърто… След успеха им мнозина щяха да заемат тяхното място. Щяха да удрят Америка вълна след вълна. Той щеше да поведе истински джихад. Не да нанесе един голям удар и после да се скрие и да бездейства. Сегашните водачи на „Ал Кайда“ го отвращаваха.
— Какво има? — попита Хаким.
— Когато започнем да избиваме американци, тогава ще си позволя да се усмихна. Дотогава няма да има празнуване.