30.
На връщане Неш пое по околовръстния път, обикаляйки града обратно на часовниковата стрелка. Спираше на привидно случайни места: бензиностанция, кафене, аптека. И двата му телефона бяха изключени, с извадени батерии. Вграденото джипиес устройство на микробуса отдавна бе излязло от строя. Така, ако се опитаха да го следят, нямаше да засекат местата, на които спираше всяка седмица. Веднага след нападенията срещу Ню Йорк и Вашингтон тези мерки не бяха необходими. В Саудитска Арабия и Сирия, да. Той беше свикнал някой да го следи, докато работеше там, но не и тук, в Америка.
След като решиха да действат на територията на Щатите обаче, нещата се промениха. По политически причини ФБР не харесваше идеята да изпраща агенти под прикритие в джамии. Предложението бе правено от много хора безброй пъти. В Бюрото знаеха, че тази мярка е важна за националната сигурност, но също си даваха сметка, че който подпише такова решение, ще бъде разпънат на кръст на Капитолия, затова се опитваха да държат среден курс. Решиха да не закачат джамиите, а да се насочат към мюсюлманските благотворителни организации. Това беше добро начало и имаше много успешни операции, особено от финансова гледна точка. Момчетата от Бюрото си ги биваше за това. Можеха да разследват абсолютно всичко. Пращаха стотина способни и мотивирани агенти и проблемът изчезваше. Събираха всяка улика, до последната прашинка, и сглобяваха удивително ясна картина на онова, което се случваше.
При разследването на благотворителните организации се оказа, че много от тези на пръв поглед безупречни институции всъщност са параван за военизирани терористични групировки като „Хизбула“, „Хамас“ и „Ал Кайда“. Точно както при организираната престъпност, групировките се адаптираха. Промениха начина си на работа, бавно се скриха зад стените на джамиите и ФБР спря като пред невидима преграда. Преграда, забулена в мъглата на Първата поправка: правото да изповядваш религията си, да говориш каквото ти харесва и да общуваш с когото намериш за добре. Те го нарушаваха постоянно — „те“ бяха хората от Националния антитерористичен център (НАТЦ). Главният мозък в борбата срещу тероризма във всичките му новопоявили се форми.
Малцината, които не се страхуваха да мълчат, казваха, че причината не е в Първата поправка. Решението да се стои далече от джамиите бе израз на политическа коректност в най-висшата й форма. Хората във ФБР се бояха да не бъдат обвинени във фанатизъм, задето шпионират малцинствата, и този страх бе породен от нелогичната, основаваща се на емоции и криворазбрана етичност философия от шейсетте години. Тъй като ислямът беше нещо различно, никой не смееше да го критикува. Един от колегите на Неш в Бюрото го обясни най-добре веднъж, когато каза: „Ако утре взривят клиника за аборти, при което загинат стотици хора, и отговорността бъде поета от бели мъже, членове на баптистка групировка, противопоставяща се на абортите, мислиш ли, че ще се поколебаем да изпратим агенти под прикритие в църквите им?“
Никой не задаваше открито този въпрос. Чуха се слухове, че някой отгоре е наредил да продължават да разследват благотворителните организации, но да не пипат джамиите. Това беше преди около две години и се говореше, че тогава Кенеди, Стан Хърли и неколцина отбрани сенатори са се събрали и са взели решение, че нещо трябва да се направи. Извикаха Неш и Рап и им дадоха нареждания. Казаха им, че всичко трябва да се прави тайно. За начало им отпуснаха бюджет от десет милиона долара. Първият един милион бе оставен в сейфове в една стара банка в Уилямсбърг. Докараха още пари от чуждестранни източници, за което нямаше нито една разписка. Всички следи се унищожаваха. Кенеди имаше доверие на Неш и Рап, че ще харчат разумно, и те така и правеха. Най-трудното бе набирането на агенти. Започнаха с четирима, които вербуваха, като им осигуриха шанса да служат на страната си и купчина пари. По милион на човек, освободени от данъци и с възможност да ги държат в каквито искат банки във или извън страната.
Набелязаха си четири джамии. Една във Вашингтон, една във Филаделфия и две в района на Ню Йорк. Сега агентите бяха осем и получаваха постоянен поток от информация. Първо научиха, че „Ал Кайда“ тренира командоси, които смята да изпрати в Америка за координирани атаки над отделни лица и цели сгради. През последните шест месеца попаднаха на истинска златна жила от сведения. Откриваха все повече звена на терористичната мрежа, създадена, за да организира и води свещената война в Америка. Две въоръжени групи бяха обезвредени и беше потвърдено съществуването на трета. А сега го караха да зареже всичко. Да потули нещата, сякаш нищо не се е случило. Да се подготви за разследването.