31.
Сенатор Лонсдейл погледна таблото с резултата от гласуването и се огледа за гузни погледи. Беше чакала шестнайсет години, докато партията й вземе контрол в Сената, а сега, с петима души мнозинство, не можеха да прокарат дори просто финансово решение. Тя огледа пленарната зала, търсейки изменника. Никога не беше харесвала онази надута мижитурка от Илинойс и открито се беше противопоставила срещу назначаването му. Тя впи тъмнокафявите си очи в него и прошепна няколко ругатни по негов адрес.
После, също толкова внезапно, изражението й отново се промени. Придаде си спокоен вид. Спомни си предупреждението, което бе получила от съветниците си преди около месец. Хората смятали, че изглежда стара, злобна и страдаща от запек. Цели две седмици бяха необходими на тия страхливци да се решат да й кажат, че в Интернет имало цял сайт, посветен на ужасния й външен вид. Бяха изпратили цяла осемчленна делегация в кабинета й, за да й покажат снимки от сайта. Началникът на екипа й Ралф Уосън, който не знаел нищо, случайно влезе на презентацията и остана шокиран. След като видя няколко увеличени снимки на набръчканото й и разкривено лице, той — за огромно удоволствие на всички — обяви, че шефката му прилича на незадоволена лесбийка. Освен неин най-близък съветник и приятел Уосън беше гей, което му позволяваше да прави безнаказано всякакви скандални изказвания.
Колкото и да не й се искаше да признае, Лонсдейл знаеше, че е прав. Сякаш Майката-Природа бе изсмукала всяка капчица живот от кожата на лицето й и го беше насякла с дълбоки бръчки. Вечерта, когато се прибра вкъщи, тя извади няколко скорошни снимки и още повече се потисна. Сякаш с навършване на петдесет и осем се беше състарила с цяло десетилетие. Бе качила три, ако не и пет килограма. Ставаше все по-мързелива. Лонсдейл не беше от хората, които ще седнат да се самосъжаляват, затова още на другия ден започна строга диета, удвои дневния брой на цигарите от четири на осем, започна да ходи пеша и да използва стълбите при всяка възможност. Отиде на дерматолог и се подложи на два сеанса с дермабразия, от която адски болеше, но изглежда помагаше.
Месец по-късно бе отслабнала с три килограма и реши да свали още толкова. Отиде на зъболекар да си избели зъбите и най-накрая се съгласи да се подложи на лека козметична операция. Само около очите. Не нещо сериозно, далеч от тия истории с ботулиновия токсин. Беше срещала много от ония побъркани кучки на благотворителни събирания. Приличаха на изроди, с глупави, ококорени, безжизнени като маски лица. Не се оплакваше на колегите си за това, но беше очевидно, че за жена е много по-трудно да работи в този занаят.
Лонсдейл обу черните си обувки с високи токчета и отново си напомни да запази спокойно изражение на лицето си. Бавно, но последователно се учеше да внимава с физиономиите, които прави. Тя се изправи и подръпна сребристото си сако. Тръгна между банките, като прибра дългата си катраненочерна коса първо зад лявото, после зад дясното ухо. Когато слезе в най-долната част, спря за малко пред масата, където седеше ръководството на парламентарната група.
— Много добре, господа! — жлъчно рече.
После се приближи до сенатора от Илинойс и се наведе. Усмихна се любезно и прошепна:
— Опичай си акъла, Дики. Правиш ни за смях.
Лонсдейл излезе от залата и влезе в гардеробната. Двама от помощниците й я чакаха. Мъж и жена, или по-точно — момче и момиче. Младата жена носеше тъмночервена кожена папка, която притискаше силно до едрите си гърди. Беше облечена с кремав кашмирен пуловер с къси ръкави. Сенаторката изведнъж й завидя за младостта. Това и гневът от проваленото гласуване я направиха сприхава.
— Какво има?
Младата жена, още ненавършила двайсет и пет, отвори папката и погледна записките си.
— Имате възможност за фотосесия с профсъюза на водопроводчиците…
Лонсдейл изслуша развълнувания отчет на помощничката си за официалните мероприятия до края на деня. Звучеше като списък на покойници, но за съжаление не можеше да пропусне никое от тях. Младежът се приближи. Казваше се Трент или Тревор, или нещо подобно.
— Уейд Клайн чака в кабинета ви.
— В кой от двата? — попита сенаторката, като се стараеше въпросът й да прозвучи равнодушно.