— Също от опит знам — авторитетно добави Лонсдейл, — че „Поуст“ рядко публикува информация от непроверени източници.
— Източниците също могат да лъжат. Ако се доверяваме на всичко, което пише „Поуст“, би трябвало да повярваме, че спите с десетина от най-влиятелните мъже във Вашингтон.
Сега Неш подритна О’Браян под масата. Наведе се към него и прошепна:
— Гледай сега майтап.
Кендрик не отстъпваше по елегантност на Лонсдейл, но беше с десет години по-млада и имаше щастлив брак, или поне така го представяше. От киселата физиономия на Лонсдейл стана повече от ясно, че ударът на съперничката й е попаднал в целта. Преди да се стигне до развръзка обаче, Ралф Уосън, шефът на екипа на Лонсдейл, влезе и прошепна нещо на ухото на началничката си. След кратък разговор тя се изправи и двамата излязоха. Преди Неш да си помисли нещо, младшият сенатор от Кентъки му зададе въпрос.
33.
Лонсдейл и Уосън влязоха в кабинета й в „Дирксън“ през страничната врата, за да избегнат фоайето и всички, които може би я чакаха там. Когато минаваха покрай административния секретар на сенаторката, Уосън му нареди да задържа всички разговори. Влязоха в кабинета; Лонсдейл събу обувките си и седна на бюрото. Уосън свали сакото и разхлаби вратовръзката си. Сгъна дрехата и я преметна на страничната облегалка на дългия диван. Върна се при бюрото на началничката си и разпери ръце, но преди да каже нещо, Лонсдейл го погледна строго и той замълча. Сенаторката отвори едно чекмедже и извади цигара, запалка и няколко празни листа. Запали цигарата, остави запалката и взе химикалка. По средата на страницата написа името на Мич Рап с главни букви.
— Повтори пак, но по-бавно. Този майор… как му беше името?
— Капитан… Капитан Лиланд. Миналата седмица го видяхме в Афганистан.
— Има ли причина да съм го запомнила?
— Не. Не е достатъчно хубав.
— Ти обаче си го запомнил.
— Да.
— Защо? — подозрително попита тя.
— Не е това, което си мислиш.
— Дано. Защото ако застана зад този човек и ЦРУ разбере, че е обратен и е отишъл при началника на екипа ми, който също е гей, ще има проблеми.
— Бабс, нямам представа дали е гей, или е хетеро. Запомнил съм го, защото изказа някои тревоги за ЦРУ и методите им на разпит.
— По-добре да не е гей.
— Какво значение има?
— Може и да няма, но искам да разбереш. Знаеш, че не обичам изненадите. — Лонсдейл дръпна от цигарата и издиша дима. — Тия гадове няма да се дадат без бой.
— Не… със сигурност няма.
— Само не ми казвай, че е по-добре да се откажа.
— Не, само мисля, че трябва да внимаваш.
— Ралф, според това, което току-що ми каза, Рап е нападнал офицер.
— Насинил му окото и му навехнал китката. Има опасения за разкъсани сухожилия. Лекарят му казал, че щяло да е по-добре, ако я бил счупил.
— Има ли снимки?
— Не знам, но съм сигурен, че са го гледали на рентген.
— Имам предвид снимки на окото… подутата китка… такива снимки.
— Не знам.
— Казал ти е, че електронната поща е най-добрият начин за контакт с него, така ли?
— Да.
— Пиши му да направи снимки и да ни ги изпрати.
Уосън се отдръпна назад, сякаш се готвеше да посрещне гнева на началничката си.
— Не съм сигурен, че ще иска.
— Защо? — настръхна тя.
— Не желае да се разбере, че той пръв ни е потърсил. Иска да започнем разследване, сякаш сме дочули слухове.
Лонсдейл се намръщи:
— Това е глупаво.
— Не чак толкова. Особено ако се стреми да израсне в кариерата.
— Мога да му издействам всякакви услуги и председателят на Комисията по въоръжените сили да му осигури какъвто пост поиска.
— Разбира се, Бабс. Той се домогва до по-висок чин.
Лонсдейл се престори, че не го чува.
— Трябва да го накараме да направи официално изявление. Кой доверен човек имаме там?
— Бабс — почти изкрещя Уосън, — ти не ме слушаш и ако познаваше поне малко военните, щеше да разбереш защо няма да се покаже открито… защо няма да направи официално изявление.
— Ралф, сигурно ще се изненадаш, но изобщо не ми дреме. Този човек ми поднася топките на Мич Рап на тепсия и аз не смятам да се откажа. Кажи на капитана, че ако не подаде официална жалба, ще го смятаме за съучастник.